Стихове и поезия от съвременни български автори
Гумички
Кому са нужни горчиви истини?
Сами градим мечти,
а после ги събаряме.
Хората използваме за гумички, ...
Философско
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!
Та залисани в житейските дилеми ...
Портокал
Червеносветофарно
недостишие,
с предстартов клаксон
във гърба, ...
Връщам се вкъщи...
Как искам да чуя отново гласа ти,
да видя отново усмивката ти...
Загубена в мига, моля се да си
добре, да летиш, винаги да летиш. ...
Докосване
и потъвам в тях,
в дълбините
на твоите усещания
и сливам се с извивките ...
Без дом
как да обича,
сам да бъде обич.
После да видиш този плод
как го откъсва друг... ...
Една сълза
от очите ми и плаче!
Една сълза гореща,
търкулна се във мрака!
Дано тя да те намери, ...
Чета те като Брайлово писмо
в който, все да го четеш,
има много неизвестни,
бързаш да ги разбереш.
Всяка вечер като лягам, ...
Д. Дебелянов
Разцъфналите млади вишни в двора
благоухаят, бухнали от цвят,
врабчетата из клонките се борят, ...
Безкористност
в този миг си с някой другиго в нощта
и за друг гори у тебе похотта,
но да те обичам, хич това не пречи.
Щом без мен ще си наистина щастлива, ...
Има ли смисъл
Къде си? Кажи!
Нима в пустия мрак,
ще намериш някакъв знак?
Хората ти казват, падни, ...
Следвирусно
издишваш ме, когато съм капризна.
Зад зъбите последните въпроси
ако изстрелям, с огън ще те близнат.
Ти дишаш тахидиспнеично. ...
Донеси ми мъничка дъга...
в шепи топли поднеси ми.
Повий в пролет моята тъга,
сивите тревоги отнеси ми.
Донеси ми мъничка сълза, ...
Видях!
Видях дъга, след дъжда.
Видях феникс с разперени крила, след пепелта.
Видях роза, копнееща за дъжда.
Така както след тъгата идва радостта. ...
Как да заспя
гасят лампите във всяка сграда.
Кажи ми, аз как да затворя очи?
Нали знам, някой някъде страда.
Загубил близък или силна любов, ...
Unknown
твоите хубави ириси,
напомня на нашето
детство.
Глътнах хапчето ...
Събота срещу неделя
(Посещавам на поета Ивайло Цанов с най-топли приятелски чувства)
Р. Чакърова
Светът е малък. Толкова, че сутрин
да те докосна мога през вселени. ...
Правда
наподобява грохота на водопади.
Заслушай се за миг! Постой
насред онези водни клади...
Че всяко мое чувство трябва ...