Стихове и поезия от съвременни български автори
Невидим приятел
Като полъха на вятър,
като аромат на цвете,
ти невидим си приятел,
усещам как прегръщаш ме ...
Sides 🇬🇧
is secretly
a polyhedron
that despises science
like every grain of joy ...
Пътят
така че още в него криволичим.
Уж заедно стартирахме със спринт,
но после всеки хукна единично.
Не се признават вече правила. ...
На Катина
Звездите в косите ти блестят,
усмивката ти гали ме с лъчите си,
ръцете ти докосвам в опит времето да спра
и цялата изпълваш ме с възхищение! ...
Само ти го напомням
Знае истината.
Видя я в очите ми.
Не мога да крия.
Не давам обещания. ...
Его...
Виждам те как се появяваш тук,
като огън и като дим невидим...
Виждам те и как така както идваш
щом поискаш изчезваш изведнъж... ...
Просто идвам
Р. Чакърова
Не чакам да ми се обадиш или да ме попиташ как съм –
то може да се случи днес или след "N х Х" животи...
И не, че вече ще съм стара, и не, че няма да дочакам – ...
Несбъднато желание
и си пожелая
никога повече
да не си отиваш,
ще те намеря на сутринта, ...
Самота, не любов!
Разпилей косите си.
Съблечи дрехите си.
Разроши косите си.
Пристъпи, бавно, боса си. ...
Готика
умоляват те отново да пристъпиш към земята,
която безвъзвратно изостави.
Виждаш ги в съня си под покров от мрак и лунна светлина,
а шепотът им долита от дъното на бездна. ...
Замълчана болест
сънувах те в снощния сън,
вдишах те с мъгливия въздух,
да издишам, не смея сега.
Ръцете си няма да мия, ...
Как да те обичам
С мълчание...
В обещание...
Учи ли се любовта?
Знам, копнял си за това... ...
Греховен дъжд
покриват сетния копнеж.
Бразди вглъбени във сърцето
отвеждат в тъмен свят.
И вечна е тъгата. ...
Мераци
нова ризка аз ще облека
ще си лъсна и чепика
и ще сложа точка..
на живота си порочен ...
Аптека
Там се крие, зная, моята утеха.
В странен сън вратата и отварям
и виждам как ръката си протягам.
По рафтовете и – медикаменти. ...
Любовница на Смъртта
ще се явиш пред мен.
Ще те усетя от всякъде
като най-зимният ден.
Ще си впиеш устните ...
Една нощ, която ще забравим...
Знам, не трябва вече с тебе да се виждаме,
но остави ме само тази вечер да те посетя,
и да забравим случилото се между „здравей“ и „довиждане“,
да заключим външния свят зад тази врата... ...
На Мама
майчице мила,
колко ли сълзи
нощем си крила!?
Времето бяга, ...
Не знам как
на едно невероятно 14-годишно приятелство
Как с тебе да се разделя, не зная?
Не знам, как прави се това?!
Не знам, дали има смисъл да роптая, ...