Поезия

253,1 резултата

Ти

Удавих се безкрайно много пъти
в води, които не бяха мои,
без милост наводняваха съня ми,
и ме помитаха безжалостни герои.
И мислих, че съм родена за стихия, ...
502 1

Съществуваше

Затварям прозорците
и дърпам завесите
на стаята
и на живота
в който ти ...
543

Най-новото

Сърце и мозък,
две неща различни...
Различни но работещи в едно.
Определят твойте случки безразлични!
Без да питат за какво... ...
446 3

Надежда

Надежда
Тиха нощ! Блян! Опиянение!...
Осанка!.....Кипнала кръв!...
Светлинен лъч!
Ражда се радостта!.... ...
638

Една любов

128/Eдна любов
О, свят объркан!
Думи неразбрани...
Аз търся гръб,
зад който да се скрия... ...
462

Oбичта е единствена отбрана

Отдавна студено е във мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когат нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност,бликаща от поглед искрен, ...
871

Дом

Има живот без пътеки
и дом без реликви.
Трябват сърца без утеха
и почит без молитви!
Има живот с внимание ...
616

Първи ден

Не съм болен, но съм в треска.
Първолак ще ставам днеска!
Тупка радостно сърцето.
Първолак ще съм и ето –
нова униформа имам, ...
1.3K 7

Разпиляно

Тихо е, но не в очите ти,
където таралежи са сърцата ни
Аз съм брегът на вълните ти;
Скалите не бягат от изравяне.
514 2 5

Отблясък

Блестиш като капка диамант във снега,
като буйна приливна вълна,
отнасяш след себе си и мене и тебе,
разбиваш мечтите - от спомен запленени.
Пробягах пясъчния бряг, ...
490 1 2

Любов...

Кога ли ще излезеш от живота ми,
кога ще свърши цялата игра?
Навярно няма да ме има,
ще нося чужда, купена душа.
Навярно ще забравя кой си и какъв си, ...
616 1

Когато спреш да ме обичаш...

Когато спреш да ме обичаш, си тръгни.
Не искам да живея, като безразлична сянка и вместо да ме лъжеш, ми кажи
,,Не те обичам и не ми е жалко".
Когато спреш да ме обичаш
събери си вещите и затвори вратата. ...
668 1

Сега

Претичвам през дните
със поглед към утре.
И те се превръщат във вчера.
Искам да живея в мига,
но и той отминава. ...
379

Наивна носталгична еклектика за празника на София

Наивна носталгична еклектика за празника на София
Как искам всичко пак да продължи
с Надежда, Вяра и Любов
и майка им Софѝя да вести
Премъдрост Божия и зов. ...
657

Старите деца

Надживели новини и сводки,
скъсили доста пътя до смъртта,
дядо с баба правят си разходки
в последните си дни на есента.
Хванали се за ръцете сухи, ...
434 1

Синкав дим

Аз тук съм във една постеля
и чакам твоята повеля.
Ще сричам букви, шепот ще подам.
Ще искам да строя и храм.
Ще дойдеш ли със мен да споделим, ...
659 1 2

Просяк

Не обичам, да прося любов,
Като просяк за късче хляб
Да гледам изгнилите ви души
Спрял се на нечии праг
Не съм клошар, да се ровя ...
1.1K 2 2

Макове

Тези макове, кърваво алени,
сякаш първо насън ги докоснах
и душата с червено погалена,
затанцува в миг, гола и боса.
Тези макове с дъх на обичане, ...
2.2K 2 7

Обаждане от Земята

-Човека е мъртъв!
Мисълта е бездната.
Сноп от алчни цели,вехтории
...в мрежата са
Човека е мъртъв! ...
882

Хвърчила от усмивки

Обичам да те изненадвам ... със душата си
и да запълвам тишините ти с мечти.
Все още пълна съм с късметчета от макове,
орисани да сбъдват добрини.
Обичам да те вдъхновявам и със спомени, ...
521 2

Рис(к)увай ме

Не вярваш ли? Тогава ме създай!
От восъчно мълчание във църква.
Рисувай ме! Със мигли издълбай –
икона стара, на очите с кърпа.
Създай гласа ми в детския си смях, ...
3K 34 97

Пътят

Пътят
Никой не е казал, че ще бъде лесно,
прекрасно или посвоему чудесно.
Никой даже не е споменавал, че пътят ще делиш с другари.
Не! Никой не е обещавал, ...
481

Първолак

Първолак
Моят син ще бъде в първи клас,
наближава първият учебен час.
Свършват лудории, летните игри,
тръгва на училище с приятели добри. ...
473 1

Звездите ме питат

Тези звезди нещо ме питат.
Опасно мигат с очи.
Облакът ръси сълзи,
Събирам ги в плик.
Мъглата пълзи, като опасна змия. ...
401 1

обичам Мара до полуда

България стана катун,
скоро ще има камили,
министри- бастун до бастун,
стърчат над нас на кокили.
На улицата надпис с тебешир ...
524

Есенен въпрос

Защо ли горест тиха
ми навява есента
и душата ми оплита
в примки
на паяжинно обречени ...
497

Ако има само един живот...

Ако има само един живот...
Цял един живот ще бъда с теб,
дните и нощите с теб ще ги живея...
Не ме интересува под каква форма,
нито кога, нито как, нито къде, но с теб.. ...
558 3 5

Безсъние

Безсъние
Виждам те отсреща - на монитора.
Нищо, че отдавна е изключен.
Кротичко заспал си пред компютъра.
Виждаш ми се уморен, измъчен. ...
475 1 3

...Песента в мен, пея я за теб...

...Песента в мен, пея я за теб...
Харесваш ми във всеки контекст,
обожавам те във всяка необятност,
във всяка песен, поема, проза, епос
обичам тялото ти, душата ти, всичко, ...
656 4 10

Да вървим у дома

Да вървим у дома
Като малко дете, но не по принуда,
научИ се отново да ходиш.
Крайно време е, като пеперуда,
от цвят на цвят, да престанеш да бродиш. ...
563 1 5

Твърде

Твърде много любов!
Твърде много магия!
Твърде много случайност,
докато открием -
ти си Той, аз съм Тя, ...
457 1 3

Гняв

Тук черна е нощта и тиха,
гневът във вените кипи.
Характерът ми, по натура сприхав
не може разума да утеши.
Контрол ли бе, да го опиша, ...
2.7K 6 14

Вървя уверено с Исус

Вървя с увереност, познала Бога,
на всяка истина във Словото се доверявам.
Загърбвам всеки страх и злоба
и на Исус в ръцете се оставям.
Той да ме води, да ме учи нежно ...
756 2

Няма значение

Бих могла да
се самоизлъжа,
че заслужавам
нещо повече.
Бих могла да ...
2.1K 4 8

Нежност

Нежни вълни се разливат.
Не по телата – в ума.
Мисли красиви разкриват,
скрити във мойта душа.
Цяло сме аз и ти вече, ...
742 1 3

Училищна приказка

Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото. ...
1.4K 2 6

Раздяла

Ветровете на времето ни разделиха,
но това не може моята любов към теб да спре,
aз все още теб милея и обичам,
усещам как по теб ще плаче вечно моето сърце.
Сега пръстта гроба ти покрива, ...
819 1

Като за тебе - бива

Мантра ли, клетва ли бяха
думите - с тях ме ориса.
Цял живот те ме следяха
като прокоба неписана.
Тупвах със крак пощуряла, ...
590 1 11