Стихове и поезия от съвременни български автори
Топло чудо!
отдавна май
пресъхнаха,
на очите ми
превърнати ...
Преследвай я
в преследване на крайната си цел.
След себе си, какво ли не оставях -
усмивки и сълзи, любов, разстрел...
Убивах лошото, доброто поощрявах, ...
Незабравка
на входа
празната паничка
на цимента до чешмата
ръчната количка ...
Безглаголен обзор
Митинг. Лозунги. Протест.
Мутри. Банки. Монопол.
Такси. Лихви. Произвол.
Маски. Камъни. Побой. ...
Отговор
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира. ...
Паднал ангел
зад себе си, превърнал сърцето си
в прах и напълно изгубил се.
Роден съм от майка фурия,
а баща ми е огънят бурен, ...
Как се обича
То не беше любов.
Беше грях и прошка.
Мълчание и болка.
Не бе любов, а някакво сливане. ...
Бесове
и вилнеят, раздират я, разпарчатосват.
Във кръвта ми отровно, ехидно бушуват
и сърцето ми с белези злобно дамгосват.
И е черно, злокобно и плашещо в мислите, ...
Завръщане
деня,
и да
спре
пред портите на Здрача. ...
Само спомен остава, ура!
две сърца в беда!
Любов ли бе това?
Кой ни прокълна?
Сякаш спомен далечен, ...
Търся...
където мислите неусетно заспиват.
Място, което не прилича на бездната,
когато всеки любим си отива.
Да не усещам как боли тишината, ...
Хабитат
да бъдат мярката и коректив -
чевръсто с мутренски похват,
се пръква някой примитив.
Добрал се до Олимп случайно - ...
Още съм лято...
искри от небето,
та да ги постави
като лунички
по слепоочието.
Само един миг...
успокои копнежа ми
да те видя,
не знам дали беше спомен
или мечта, но също така ...
Ще дойде моят ден
когато няма вече да съм натъжен,
когато болката ще свърши
и вечността сълзите ще избърше.
За нея ще мисля аз - ...
Пътят свърши
Пътя свърши, остават само спомени.
Спомени които радват и болят!
Безбрежна нощ, жена до мен и сила,
не искам да съм сам, а да летя! ...
LOVE
небето в мен плаче и тъжи,
пред очите ми неясното мъгливо,
и ме тровят само черни мисли...
Ти си тук и ме разбираш, ...
Помак
Помак съм – неразбран помак, –
без дом и истинска родина;
залутан в непрогледен мрак,
по пътя си нелек ще мина. ...
Аз съм...
Р. ЧАКЪРОВА
Аз съм старият чайник, къкрещ без шум над огнището.
И онази "дивачка", която макар неполивана – ражда.
Твърде ловко умея да крия дъха си във нищото, ...
xxx46
Във шепите си лакомо ще стисна
внезапни мигове на щастие свенливо.
Ще се смаля в картина живописна,
сърцето ми ще бие по-красиво. ...