Стихове и поезия от съвременни български автори
Едни очи
едни очи ме карат да не спя,
едни очи като въглен мен изгарят,
едни очи в нощта.
Копнея аз тез очи да не ме забравят, ...
Подкрепа
пред провокациите на съдбата!
Пред трудност, на колене – не заставай
и не търси у другите вината!
Обяснение понякога няма – ...
Утопия
Усмивка, блаженство, прегръдка,
хармония със всяка глътка.
Песни, химни, тържества,
висши любящи същества. ...
Житейска нагласа
и да бъдеш от околните признат.
Да можеш да налагаш своята воля
и да не подлагаш врат,
когато нещо страшно появи се ...
Да ми се оставиш...
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони. ...
Предпролетно
и във смеха на ветровете,
във шепота на две листа
около чашката на цвете.
Погалих мекото небе – ...
Там, тогава
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...
Нежен стих за Пенелопа...
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана ...
Хубава съм!
със копринена коса,
белозъба, черноока
и с рубинена уста!
Бях аз толкова красива, ...
Чужда къща
– Акъля ми – кат' чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е!
Казвам ѝ: ...
Посрещане
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -
в часа, когато се рои ...
Дом
Не само стаи ни вещи, нито пък неща,
не само мястото, където ти се прибираш вечерта.
Леглото, масата и скрина,
мълчанието на нощта. ...
Продължение......,
щом звъннеше във „до мажор”
и детството се вмъкне в мене,
с нехубавото влезе в спор,
когато с татко и със мама, ...
Пожелах си да открия свят...
който да ми дава свобода,
да летя, да дишам, да усетя,
че край мен е само тишина.
Пожелах си да открия свят, ...
Мунчови неволи
Жената под вежди гледа ме строго,
а аз да издържа до кога ще мога.
Веч' дните в мълчание отминават,
оправия в дома ми не се задава… ...
Гордея се
Гордея се, че българска майка ме е родила,
на тази земя, с живот ме е дарила.
Гордея се като гледам нашата страна.
с красиви планини, плодородната земя. ...
Музика в душата
отгатваме желанията като в ребус.
Усещаме пулса не равноделен.
И всяка музика влиза в душата.
опознаваме се миг след миг. ...
Самота...
след Нас,
остава ли
поне звезда...
Или се губи ме ...
Котката Топсана
Липсват ми твоите сини очи
да ми се усмихнат както преди!
Витаминче безмълвно да поискаш,
или уискасче отново да гризкаш! ...
Здрач ( В ролята на мен)
/В ролята на мен/
Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа, ...
Краят не гледа в очите
Както никога. Така. Нарочно.
Ще изстина, без да съм намразвала.
Към края си, когато ще започна.
Всеки мой копнеж от тук, ще тръгне. ...
Човекът функция
образован, точен и напет,
пълен с овчедушна добродетел
и за персоната си пръв радетел,
функциониращ само на конвейер… ...
Платонична любов (супер герой)
че не знам какво да пиша...
Такава тръпка в сърцето ми,
че няма дума, с която да те наричам...
Може би супер герой, ...
След чудесата
Ще блесне пак нощта на чудесата,
луната ще ни спуска тънки мрежи,
звездите ще надничат зад тъмата,
в душите ще огряват къс надежда! ...
Пътят
отговорите на въпросите,
пъдещи съня от клепачите ми.
Човешко е да ми е трудно,
да ми объркано за ден, за два. ...
Ще светя
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе, ...