Стихове и поезия от съвременни български автори
Пътуване
понесла се в шеметен бяг,
раздира вълните, плющят знамената,
във поход към пристан и бряг.
Понякога тътнеща буря я блъска ...
Надеждата
твари с прокажена плът,
и техните черни туловища
безкрайно растат и растат.
Надеждата ражда чудовища, ...
История за странник и принцеса...
в чиито сърца все още огънят гори,
огън на надежда.
Надежда да зърнат се отново.
Живял някога потаен странник изпълнен, ...
Красивото на това да живееш
край морето, когато небето се рисува
със блясъка на някой хванал ръката ти.
И щастливо е всяко кътче в сърцето,
вслушвайки се в приказките на палмите, ...
Далечен изгрев
Очи отворил - една е първата зора.
Един е изгревът и залезът е сам.
И вярата в доброто е една..
Само в прегръдките на умиращата тръпка ...
След времето
поток от дати и години,
та времето да надпревари
това, което ни подмина.
Мъгли обличам на посоки, ...
Натюрморт
няма никога да цъфнат,
така и любовта ми
няма да възкръсне.
Няма да се върне ...
Продължение на първата ми книга
с народни песни и хора.
С една касета заобщувах
и тя куража ми събра!
Аз казвам истина, за Бога! ...
На моите мисли адреса
за това просто имам талант!
Ще си мисловно на друга планета
и едва ли съм там абитант*,
но на моите мисли адреса ...
Боже пази ни !
Боже, пази ни!
Ако съзнавахме, че зависим само от парите
и от всичко що ни е изгодно,
щяхме ли да Те познаваме? ...
Господари (на чуждото)
не помръдвам от своето място.
Уж с всички, а вечно самотен,
и с бъдеще доста неясно.
Казват ми, че изпаднал съм в дупка, ...
Твой е синия ми кораб...
Каня те да полетим с моя син кораб,
и да се отворим за света, в който и ти и аз вярваме...
Дълго ще пътуваме по този сив облак...,
но сред облаците най - силно е слънцето... ...
Спомена, мига, мечтата, които няма да пусна...
...И сега сърцето ми
ти дава ключа си...
(смях, сълза, шега)
Прилича на този, ...
Следи от споделени думи
животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст.
Върти и нас, и сляпата неделя.
Връз белезите на простените неща ...
Всеки миг ти създаваш живот
ти си споменът за душите ми,
излетели в небето и станали капки.
Полудяла от мъка, гръдта ми е болка,
а ти стъпваш в сърцето и палиш сълзи. ...
Разходка в мрака
под липите на сърцето ми.
Няма място за умрели светове
и фалшиви и принудени приятелства,
аз знам кое е моят ден ...
Nunc scio quid sit Amor
Но все така става –
щом обикна, горя,
като в адска жарава.
Измъчват ме погледи, ...
Трансплантация
От толкова много зор, да се моли
за нищо да не скърбя,
душата ми, гòрката, хвана мазоли
и съвсем загрубя. ...
Очите ти кафяви
а дните отминават.
Очите ти кафяви,
ах, те не се забравят.
Да, тези същите очи, ...