Стихове и поезия от съвременни български автори
Баба, дядо, котката... няма ви!
Нощите когато преминават,
гася свещите...
и отново не ми се спи,
а часовникът тик-така безутешно, нали? ...
Конфуз
Бай Мето БМВ-то е опитен монтьор
и в тънкости ремонтите владее,
така че по колата когато имам зор
при него тичам. Болката къде е ...
Избор
Какво чакаш? Кого чакаш?
От своите тайни, дали ще избягаш?
На чуждите хора, липсва ми, им казваш.
А от мен, защо? Защо бягаш? ...
В една отронена сълза
в една отронена сълза.
И знай, че когато сам си,
тя с теб ще е в дъжда...
Щом вятърко неканен ...
Пуста Маро
заради тебе, Маро!
Пуста да останеш!
Чергата ми ти, откак подпали,
на земята гола вечер си захърквам! ...
Любовна бърлога
в балкана, през пролет дъждовна.
Пукат съчки в камината. И до огъня дремят,
изморени след сага любовна,
двама – мъж и жена, замечтано заслушани ...
В Душата...
/И щастието и тъгата са в нас, и избора е наш.../
Днес в съня си
или след него...
в първата въздишка ...
Тази нощ
с неотпита чаша вино в ръка.
С поглед ням, потънал в ириса
на тихата топла сълза.
Тази нощ сърцето притихнало е, ...
Транспортир
Пукат
капки ламаринени,
по улуците
се стича гной. ...
Когато мълчим...
Говорим с очите си...
Очите изричат онова, което често премълчаваме,
а премълчаваме нещо, за да прикрием.
Прикриваме неизказаното чрез мълчанието, ...
" От сърцето на баща ми "
Дотежа ми адски, да си нося Кръста!
Дали да чакам някой Дявол да ме вземе,
Задето никога не бях един и същи...
Недоволен съм. Типично. По човешки. ...
Продължение...
с краката тръгнем ли напред,
за нас камбана щом записка,
врабците бягат най-напред!
И от гъмжащата камбана, ...
Уморих се ...
от приличие и безразличие,
от надменност без покритие,
от лицемерие и двуличие,
от омраза и безпаричие, ...
Единствен
ти си моето сърце,
ти надежда си във пустошта,
животът ми е в твоите ръце!
Без теб да дишам аз не мога, ...
Единственото съчетание
упътили се по неведомия път,
вглъбена мъдрост в прегръдката на буйна младост
текат във вечността на неповторения
и скачен брилянтен съд... ...
С дъх на люляк
душата ми поглъща всяка топлина.
И вечна е тръпката, докоснала всяка струна
на мисълта, която при тебе пращам като дар.
Суета и блян огряват твоето лице, дарило ...