Стихове и поезия от съвременни български автори
Безсмъртна тишина
За онази що не искаше да се събуди.
Няма живот!
Черните планини посивяха.
Какво очакваше ти? ...
Продължение на първата ми книга
най-младото от нас момче,
хормони много бе натрупал
и пола взе да го влече.
В хотела спря едно момиче ...
Бял стих
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара. ...
История, с начало в края
Нямах представа,
какво представлява
светът, в който живях.
Играех на жмичка. ...
Мироглед
мироглед са, са безчет
от тях бедѝте...
Странно време
думичката любов
се изпразни от съдържание.
Има само секс
и интуитивно желание. ...
Човек
а търсих отговора навред и таях
надежда, че тя или той ще ми каже,
с примери от дела човешки ще ми покаже
изкуството, предавано от век на век, ...
Изповед
За мен не беше нищо, земно чуждо –
пороци и любов в една душа,
но само ти на мене беше нужна,
и твоята любов… ...
Изрязано
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени, ...
Моята съседка Ветка...
щом останем насаме,
бил съм много "редка плетка"
и голямо диване.
Хубаво да правя сметка, ...
Сън
не заспивай.
Помисли си пак за мен.
Затвори си очите пак
и си ме представи. ...
Обладан замък
уста ако отворя, ще я изпия.
Но нека, ще бъда калния човек,
поредния криво разбран "поет".
Днешното слънце разтапя вчерашния лед. ...
Моя скъпа дъще
пое първата си глътка въздух, изплака първите сълзи - миг чудесен,
първа рожба, накара сърцата ни още по-силно да бият,
обгърната в моите ръце, които вечно ще те закрилят.
Озаряваше ни, като ни погледнеш със сияйната усмивка, ...
Всичко забравих
И под него.
И летях.
И пълзях.
И давах. ...
Нима страх те е?
като мечти, изчезнали, угаснали?
Нима слънцето е кръгче в небето
за децата, вече пораснали?
Нима не е възможно да има ...
...
то дари ми дар,
в градините с ароматни рози,
видях те пред един олтар,
с чисто бяла рокля, ...
Зима
по заснежени клони
снежинки шумят
* * *
брезови клонки ...
Все още обичаме
Живеем на нокти. Превиваме плещи.
И нещо все не достига.
Търкулна се времето. И ето, не щеш ли,
оная с косата, намига. ...
Това сме ние ...
и пак някакъв скандал.
Викове и крясъци
бой и целувки
любов и омраза. ...
Хубавото на Живота
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни, ...
Небесен дар
Ездачи на времето
боравят умело със стремето.
Ето, товарът ни
стремглаво отпада. ...
Рицар
минава по моста зелен,
започва да тича и цяла завира –
преследва я вятър студен.
Завива надясно, едвам се докопва ...
Две думи
Студът облича ни душите.
Сковани в мраз и лед редим
слова за мир, за нас различен.
Където липсва суета, ...