Стихове и поезия от съвременни български автори
Върви си...
Мой страх, жестоко потаен.
В мислите ми защо още гориш...
Като коридор си безкраен.
Владееш ме като обезумял. ...
(Не те) искам
Днес засипвам те с тонове целувки,
утре казвам ти, че са били преструвки.
Но сърцето ти изглежда е от злато.
Всеки път щом се разколебая, ...
Забранена истина
с „Осанна!“ гласа си издигаха
и после крещяха така упорито
в съда на Пилата „Разпни го!“
За тези, които след него вървяха, ...
...Освобождават ни чувствата...и политаме...
Всяко кътче и пространство на тези космически чувства
във виковете и тишината, в песните, сълзите, стоновете
галят съществото ми, създадено от връзката между теб и мен,
от душата ти с любов и светлина изпълнила моята душа... ...
Равносметка
Най- лесно е да прегрешиш.
Със разума и със плътта.
И трудно, ако не простиш
и непростимите неща. ...
Римушка за разтушка – 5 (До цент)
а с пенсийката - и парите,
без срок на годност, стар доцент,
съвсем ненужен за жените,
почувства се онеправдан ...
Автоклав
Естествен си. И прекалено умен.
И с много точен усет за нещата.
Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен
и почваш песента си, тъй позната. ...
Научи ме, съдба!
сякаш ходя по стъклени ръбове.
Любовта се стопи в горчива сълза,
осиротяла без нашите мигове.
Отново вали тъгата във мен ...
Съдба
една любов на гибел ме обрече.
Сърцето ми забули в лед,
трудно от леда вода потече.
Едва напуснах, проклетата любов, ...
Заключената врата след теб
Ще тръгваш ли вратата затвори
и заключи три пъти за всеки случай,
а после ключа надалече захвърли
и дано само хубави неща ти се случват... ...
B- moll реалност
B-moll реалност
Р.Чакърова
Звучи мелодия, звучи ми тъжно...
Самотни фрази в сблъсъци сакрални ...
Вместо предисловие
Стъмнено, времето привършва …
Пораснах, а пък пак съм същият,
забравил – Бог е във сърцата ни
и затова е толкова високо! ...
Отронена сълза
Рисуваш ме с горещи устни.
И все, към мъжкото си рамо,
придърпваш ме да се отпусна,
дори и за минута само. ...
За тъжните поеми...
Защото само мига е истина и значение и това се осъзнава...
Защото на душата се присмиваха,
защото лоялността я заобикаляше,
защо писалката и е благословена, ...
Римушка за разтушка – 4 (Кьорфишек)
лови се риба – ето на,
на въдицата ми шаран
се хвана – мазен, обигран!
Тъй всяко глупаво конте ...
Август
Нищо не боли като тяхната печал.
Предчувствие за есен,
Когато лятото е още в разгар.
Предчувствие за край, ...
На пътя всичко е спокойно
Искрящи случки с близки хора
Пробуждат здравата ми същност
И ме повеждат все по-горе
Където всъщност тръгнали сме всички ...