Стихове и поезия от съвременни български автори
Сиротни душици
Те поглеждат към мен със очите си искрено тъжни
и протягат със плаха надежда безсилни ръце.
Не разпалват ли, Боже, малко съчувствие всъщност,
тези тлеещи въглени върху нежното детско лице?! ...
"Продължение" на първата ми книга
Не беше само да съм там!
И със отбора да се влача,
да спя с отбора и да ям!
Бях пръв помощник на треньора ...
Гърбът ми
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не.
Щом видиш го, ще е като проглеждане. ...
На моя дядо с поклон
да е попарена душата ми жилава
със компреси от ледена коприва.
Самоотлъчена, спомням си тогава,
че Бог на никого нищо не отказва. ...
Розови очила
по нормите ви за нормалност... съм си луда,
не скачам никога от роля в нова роля,
не съм гъсеница, а странна пеперуда.
Не виждате ли? Хлопа ми дъската! ...
Любовен миг
Чакаха ме две блеснали очи.
Прегърнаха ме горещи ръце.
Пламнаха две длани едва докоснати.
Лети вятъра и гони пожълтелите листа. ...
Ако ме беше страх...
от мъглите мистични,
ако не търсех в тях
ъгли́ симетрични,
ако не пиех грях ...
Послания
Да говориш,
но кой ли чува?
Послания, останали без почва,
нито имащи си бряг. ...
Клошарка
Тя вече е старица бедна
и често рови в кофите за смет.
Не един с погнуса я погледне,
и благославя своя си късмет, ...
Че кой у нас пък днес чете?...
Ще срещна някой баш-поет...
Ми аз пред него ще издишам
кат` спукан плондер - от съклет.
Ще ме погледне тъй, накриво, ...
***
и времето потъна,
думите нанизах,
но душата отмира;
капчица любов ...
Пред всяка дума
се трепери, за да се
СТИХЪТ намери...
на всяка дума
уповава(т) се и в (с)ТИ(х) ...
Тъга
и разказва с мъничко тъга,
за любовта между двама
и за болката им най-голяма!
Падат две парещи сълзи ...
Пораснало дете
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.
В уморените ти длани пак притихвам, ...
Вътрешна хирургия
Не разбрах дори кога ме отвори.
Но ги извади всички от мен.
Без да ме разтревожиш.
Докосна ги. ...
Конското
предизвиквам в отсрещния кълбенца от чувства...
Но очите не виждат привидно невидимото,
а именно – колко наясно съм, колко буйствам...
Изковани в пламък на вечно съмнение, ...
Нежелани издънки
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно, ...
Миг блажен
и себе си загубих в теб.
И как да се намеря?
Как ръката ти да пусна?
Да се отдалеча от дланта гореща. ...