3 058 резултата
прегръщаш мечето си и заспиваш
излизам от последния сън и утрото ме събужда
сънуваш приказките от детството си
отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай
стигаш края на последната приказка ...
излизам от последния сън и утрото ме събужда
сънуваш приказките от детството си
отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай
стигаш края на последната приказка ...
544
1
Дали се усмихвам често?
- Че аз постоянно съм усмихната!
Истинска ли ми е усмивката?
- Ами, не знам! Свикнах с маската и не се замислям кога е истинска и кога не!
Дали плача? ...
- Че аз постоянно съм усмихната!
Истинска ли ми е усмивката?
- Ами, не знам! Свикнах с маската и не се замислям кога е истинска и кога не!
Дали плача? ...
934
4
Тя седеше отново там на масичката,
присвила краката си вън на терасата
под звездното небе!
Отново плачеше и говореше с Луната,
говореха си тихичко, за да не ги чуе никой! ...
присвила краката си вън на терасата
под звездното небе!
Отново плачеше и говореше с Луната,
говореха си тихичко, за да не ги чуе никой! ...
769
искаш ли
>>>>> да преживеем
>>>>> заедно
>>>>> дъжда
>>>>> на брега ...
>>>>> да преживеем
>>>>> заедно
>>>>> дъжда
>>>>> на брега ...
759
1
2
Променена вяра и закон
на фона на рисувани икони,
сред храмовете от злато
дух вековен, разпънат между светии.
Роден от Слънцето е моят народ, ...
на фона на рисувани икони,
сред храмовете от злато
дух вековен, разпънат между светии.
Роден от Слънцето е моят народ, ...
632
Ако някой ден си взема шапката -
платно на необятните ми спомени,
ако отпраша без посока - ей тъй нанякъде -
от сиви и неверни приливи подгонен...
Едва ли ще усети някой... ...
платно на необятните ми спомени,
ако отпраша без посока - ей тъй нанякъде -
от сиви и неверни приливи подгонен...
Едва ли ще усети някой... ...
869
12
Помниш ли изгрева над морето?
Помниш ли залеза над равните полета?
Помниш ли онези хубави моменти, когато аз бях усмихната и щастлива?
Сега е вече вечер. Тъмна. Без луна и звезди.
Желая отново да съм така усмихната и щастлива. ...
Помниш ли залеза над равните полета?
Помниш ли онези хубави моменти, когато аз бях усмихната и щастлива?
Сега е вече вечер. Тъмна. Без луна и звезди.
Желая отново да съм така усмихната и щастлива. ...
788
Чудя се
какво виждат хората
в късовете космически камъни
(по които си припадат поетите),
а с досада подритват земните ...
какво виждат хората
в късовете космически камъни
(по които си припадат поетите),
а с досада подритват земните ...
863
6
Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...
735
4
Често ставам нощем и ти пиша.
Като вчера също.
И иска ми се много да ти кажа.
Всичко даже.
За къщичката наша. И билките ...
Като вчера също.
И иска ми се много да ти кажа.
Всичко даже.
За къщичката наша. И билките ...
691
2
С болка
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...
718
9
Когато си спомниш за нещо красиво,
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си. ...
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си. ...
608
6
Днес трябваше да ставам рано,
а така ми се сънуваше...
Или по скоро досънуваше,
защото вече се намирах там - сред сънищата,
с които винаги ще си сънувам, ...
а така ми се сънуваше...
Или по скоро досънуваше,
защото вече се намирах там - сред сънищата,
с които винаги ще си сънувам, ...
696
Имам чувство, че е дошло времето, точният момент
да се погледне на истината във очите.
Извънредно и без да се поколебае,
дълбоко, както никога преди,
да се влезне във скритите части на своето сърце, ...
да се погледне на истината във очите.
Извънредно и без да се поколебае,
дълбоко, както никога преди,
да се влезне във скритите части на своето сърце, ...
1086
Някакъв полъх премина
и набразди спокойното ми езеро
на душата.
Усмихнах се. Загладих го.
И продължих нататък. ...
и набразди спокойното ми езеро
на душата.
Усмихнах се. Загладих го.
И продължих нататък. ...
609
1
413
375
Когато профилът ми се разсее
в лагуната на октомврийското море
и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,
душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...
Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета ...
в лагуната на октомврийското море
и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,
душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...
Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета ...
784
9
Изведи ме от прегръдката на вечната тъга!...
Претръпнах вече и не ме боли:
от горчивата амброзия на дните,
от прекършения устрем,
от счупените пръсти… ...
Претръпнах вече и не ме боли:
от горчивата амброзия на дните,
от прекършения устрем,
от счупените пръсти… ...
873
8
болкоуспокояващи
за летни гуми с настинка
по пътя - квадратни окръжности
циркулирам
кръжа и паркирам ...
за летни гуми с настинка
по пътя - квадратни окръжности
циркулирам
кръжа и паркирам ...
385
Откъсна се и падна
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове ...
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове ...
731
9
Аз си нямам море, но си имам пристанище,
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял! ...
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял! ...
768
24
Делфинът на надеждата
разкъса златната наметка на безкрая
и в залива се гмурна да догони
рижото кълбо на изгрева,
оплело се в мечтите ни… ...
разкъса златната наметка на безкрая
и в залива се гмурна да догони
рижото кълбо на изгрева,
оплело се в мечтите ни… ...
675
4
Догоря цигарата във мрака.
Търкулна се на пода моливчето,
останало колкото палец.
Недовършеният последен стих,
посипан с пепел от угарката, ...
Търкулна се на пода моливчето,
останало колкото палец.
Недовършеният последен стих,
посипан с пепел от угарката, ...
619
Не вярвах, че ще дойде ден да те потърся
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна - ...
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна - ...
776
10
Станала Вида - мома хубава,
в ясно утро пред Видовден,
капки росни да сбере
от китка билка - видовка.
В бакраче я медно сложила, ...
в ясно утро пред Видовден,
капки росни да сбере
от китка билка - видовка.
В бакраче я медно сложила, ...
1121
13
старецът
си замина една есен
след това - тя
сега последната му
недовършена бъчва ...
си замина една есен
след това - тя
сега последната му
недовършена бъчва ...
1473
16
Анатема за тия, които са натрапили
върху света убийствената дума „стар”.
Има мисли, като рибарски куки,
ловящи безподобия от дупката на мрака.
В белия цвят са всички цветове, ...
върху света убийствената дума „стар”.
Има мисли, като рибарски куки,
ловящи безподобия от дупката на мрака.
В белия цвят са всички цветове, ...
524
2
Като циганче се е свила душата ми –
с едничката мисъл -
да открадне от топлото,
да го запомни за зимата...
Да намотае във джоба си ...
с едничката мисъл -
да открадне от топлото,
да го запомни за зимата...
Да намотае във джоба си ...
886
5
Животът
е екшън масовка -
престрелка
с погледи и думи.
А върху снимачната площадка ...
е екшън масовка -
престрелка
с погледи и думи.
А върху снимачната площадка ...
833
Аз - с цигара в ръка.
Аз - себе си.
Аз - с теб.
Ти - в мен.
Ти - в диханията ми. ...
Аз - себе си.
Аз - с теб.
Ти - в мен.
Ти - в диханията ми. ...
443
1
1
нова гънка
дразнещо ококорена
в деня ми
спокоен и лош
някаква кривина ...
дразнещо ококорена
в деня ми
спокоен и лош
някаква кривина ...
462
Мамо, мамо, виж ме само,
стигнала съм твойто рамо!
А и вчера баба рече,
че голяма аз съм вече!
А пък татко все се мръщи - ...
стигнала съм твойто рамо!
А и вчера баба рече,
че голяма аз съм вече!
А пък татко все се мръщи - ...
702
3
загубих теб
и нямам смисъл
вече всичко е преди …
… и звъна в гласа ми,
и сладкото бездумие, ...
и нямам смисъл
вече всичко е преди …
… и звъна в гласа ми,
и сладкото бездумие, ...
685
1
Помощ! Помощ! Ес О Ес!
Някой е откраднал звездата ми нощес!
Събуждам се и гледам: няма измама!
Така е! Звездата ми я няма!
Ами сега? Какво да правя? ...
Някой е откраднал звездата ми нощес!
Събуждам се и гледам: няма измама!
Така е! Звездата ми я няма!
Ами сега? Какво да правя? ...
679
Такъв е животът ми, който живея.
Денят е на хапки,
на глътки нощта.
Каквото ми дава - ми дава за малко.
Дозичка щастие, ...
Денят е на хапки,
на глътки нощта.
Каквото ми дава - ми дава за малко.
Дозичка щастие, ...
696
15
Ти дойде при мен,
о, ти, красив делфин.
Дойде в съня ми
и бе мой другар.
Помогна ми да стигна до брега, ...
о, ти, красив делфин.
Дойде в съня ми
и бе мой другар.
Помогна ми да стигна до брега, ...
2166
1
Не изплувайте, горещи стари спомени
от затворени, заключени врати.
Като сълзи недоизплакани, неотронени,
не изплувайте, от спомени боли...
Не изплувайте... като вълни ...
от затворени, заключени врати.
Като сълзи недоизплакани, неотронени,
не изплувайте, от спомени боли...
Не изплувайте... като вълни ...
624
6
Г О Р Ч И В Е П И Л О Г
В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която
ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство
Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.
Декорите на моя малък свят се разлюляха. ...
В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която
ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство
Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.
Декорите на моя малък свят се разлюляха. ...
365
1
Разхождам се - пиян до веждите от тишина.
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...
713
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
