Стихове и поезия от съвременни български автори
Преддверие към нищото
Напудрените
лични откровения
и разните банални обобщения,
лакираните и предвзети рими ...
Удавница - душа
Удавница съм аз на твоите сънища и кошмари!
А ти не искаш да се събудиш! Просто не можеш, уви!
Не си представяш коя съм! - Ангела и демона в теб!
В ръцете си държа сърцето и същността ти! И теб! ...
Носталгия
Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла. ...
Нечовешко
и диря ,,оставя" в простора!
Охлюва и малката птица
изяжда на скалите горе!
Друг път е вещица и с наслада, ...
Акро-молитва
Едни усвояват, а други бездушно мълчат...
Тътнежът навред разпростира се в миг и кънти,
А, значи - молитвата блъска по всички врати.
Фенери и фарове, слънце и вие - звезди, ...
Пее!
огнезденото дърво -
пее пролетно!
xxx17
Моя Съдба,
моя вярна сестра,
на какво искаш да ме научиш?
Толкова самота ...
Зад предела на времето
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените, ...
След и преди
на младата си пролет,
прибралият се,
за мъничко в къщи,
отново готви се за полет. ...
Се7ем
Огледах се... И себе си познах.
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза... ...
Ето на! Защо ли, а?
И ето на!
В деня днешен - безропотно отново пъпля тук!
Ей така на раменете си понесъл скуката.
Семки чопля в пликче - мислейки почти на глас: ...
Къс светлина
на нечие рамо да положа глава.
И с искренна нежност, неугасваща обич,
да видя от друг ъгъл света.
Копнея, когато съм духом сломена - ...
Като Ад, си днес позната
със поалчнели управляващи?
Младите спринтират, бягайки,
а старите са оцеляващи.
Утрините са в мъгла, ...