Два хляба...
Вървеше Човекът,прегърнал два хляба...
Облечен в старо палто и вехти обувки.
Вятър го брулеше,без капка пощада.
На лицето се стапяха бели, студени целувки. ...
Играя шах със Путин
и дружно се присмиваме на Меркел.
Тя канеше народите на Африка, арабите и тях,
"Елате в Германия, спасете се при нас"
И орди хукнаха, с коранче под ръка, ...
Тишина във обвивка от мрак и ситен немокрещ дъждец.
Котка черна насред пустия парк, взор със прокобен живец.
Чака тя с трепет душа заблудена оттука да мине,
мигом човешки съдби и животи копнее да срине.
Поскръцва количка – момиче, неживо от кръста надолу. ...
Случаен пътнико през хиляди животи,
кога пресъхна вярата ти в мен,
защо продаде късчето надежда,
сред сенки да се скиташ уморен.
Случаен пътнико сред хиляди животи, ...
В новия Милениум
Отива си сега и този двайсти век.
Набързо си сменихме календара...
Какво ли не е скрил у себе си човек,
изпращайки годините си стари ...
Да обичаш е като порязване от нож,
боли, разкъсва те, но не умираш.
Белези остават нощ след нощ,
ала само във сърцето ги намираш.
Там невидими за хорските очи ...
НАЛИ СЪМ СИ работна поетеса,
из задното си дворче зарзават
ще насадя! Но да се теса, теса
е нужно, за да го обезтревя.
Ах, краставица ей такава, морков, ...
Отвяло е времето-от старите къщи,
Радостен смях! Трапезата обща.
Прах е полепнал по всичките вещи,
плесен и мухъл това ни е госта.
Отвяло е времето-студено огнище, ...
Европа бие си инжекции със отрова,
инжекции подхвърлени от някой,
на сметището на безумната обнова,
която веч втрещява всякой!
Подобен мулти качамак, ...
КИНО (по Н.Й. Вапцаров)
От работа до хипермаркета - кафе, храна и шум,
по телевизията - пак безсмислен шум, реклами,
от интернет - безплатен филм, да ме прощава хан ти Крум,
какво ти кино, каква "Една човешка драма". ...
В Плен
С луната си се вплела във комбина,
от нея черпиш младост, страст и сила.
От лазурното небе си даже и по синя,
необятна,непонятна като златна мина, ...
Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран ...
Янтареното котешко в зениците
просветва тихо като код зелен
и аз разбирам шепота на птиците,
но не разбирам самотата в мен.
Неканена се вмъквам в чужди погледи, ...
Понякога съм дъжд след суша плиснал,
понякога съм ясно слънце след дъжда.
Понякога съм лунен лъч над тебе блеснал,
във твоя сън оставил своята следа.
Понякога съм огъня в студените ти дни, ...
Кума лиса е кумица и препича
бяла цица. Тен да хване се надява, та да има пак забава.
Зайо байо с катерицата се пак задява.
Неохотно се прозява и патлака си развява.
Катерица хубавица...местната кралица! ...
Не сте ли гадни, минимални хорица,
с продънени, изкаляни души.
На двайсет веч усещате умората
от гмуркането в тези дълбини.
На двайсет веч лица сте във регистъра. ...
Мъка, гняв, безсилие ме опияняват...
раздвоена съм... боли...
Любов!? Дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?
- Кое ще надделее? - питам аз душата своя, ...
Розови облаци, снимат листата на двора.
Кучето вързано, злобно процеса ръмжи.
Вятърът съска и с обстановката спори,
а котаракът е свит на кълбо и си спи.
Десет кокошки кълват свойте собствени сенки, ...
До мен си вече... тридесет години
/за някого това е цял живот/.
Какво ли не изписах, все във рими,
какво ли не видях по път суров.
Но ти стоиш като скала огромна, ...