Стихове и поезия от съвременни български автори
Горичка
бяла цица. Тен да хване се надява, та да има пак забава.
Зайо байо с катерицата се пак задява.
Неохотно се прозява и патлака си развява.
Катерица хубавица...местната кралица! ...
Народе мой
Крясъци и празнота,
безсмислени слова,
изказани на глас
и смях в захлас. ...
Роман на пясъка
Перо от гларус пясъка убоде
и той от гъдел се събуди. Знам –
ще ме оставиш – тръгваш си свободна –
над себе си да се замислям сам. ...
Откровено Възродена
раздвоена съм... боли...
Любов!? Дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?
- Кое ще надделее? - питам аз душата своя, ...
В селския двор
Кучето вързано, злобно процеса ръмжи.
Вятърът съска и с обстановката спори,
а котаракът е свит на кълбо и си спи.
Десет кокошки кълват свойте собствени сенки, ...
На съпруга ми, с любов
/за някого това е цял живот/.
Какво ли не изписах, все във рими,
какво ли не видях по път суров.
Но ти стоиш като скала огромна, ...
Горест Казановина
от мъжа ти
подобна жертва той
от мен
не заслужава ...
Балада за есенната жена
Преди да свикна на дъжда да подразбирам диалекта местен,
тя ще прелее - снопче светлина - в чистилището есенно на парка.
Ще падне във нозете ù короната на някой непокорен кестен.
За нея Господ само ми е дал очи, по-едри и от бременни шишарки. ...
Депутатските заплати
на българските си "работни" колеги -
с десет процента заплатите си намаляват,
ама как нашите да победят своето его?
www.novini.bg/news/318038-гръцките-депутати-си-намалиха-заплатите-с-10.html
За водката и за живота
особено когато съм пиян,
а туй се случва често...
... затуй водката си пия сам,
димът се стеле и се удря ...
Пясъчен часовник е живота
отброява всеки земен миг,
а ние се лутаме без посока,
срещу вятъра надали вик.
От въпроси мозъкът се пука, ...
Път
да търся щастие и доброта,
обходих цялата земя,
но срещнах зла съдба.
Не спрях и продължавах ...
Не е от днеска
то идва от далечни времена
и все върви по нашата пътека,
и все тежи на наш'те рамена.
Братоубийство имаме в зората, ...
Утре
Какво ни носи утрешният ден
на нас и нашата Родина?
Дали ще е от слънце озарен,
или ще ни затрупа под лавина? ...
Грехът на прадядо ми
Войната. Прадядо — поручик за свръзка, на кон,
с депеша препускал по плато скалисто.
На мaлка поляна попаднал на “вражи пагон” —
войник чистел пушка и пеел замислен. ...
Чист и непорочен
и с няколко бръчки комай на лицето,
с цигарите свърших – отказах да пуша,
защото от мойта дойде ми до гуша.
А кръвното вдигах по всякое време. ...
Домакинска проза
На нашата съседка Роза
животът е същинска проза.
Всеки ден едно и също върши,
сготви нещо, а то бързо свърши. ...