Стихове и поезия от съвременни български автори
Случка със сънародници в метрото
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.
Обиждат се, но никой не разбира. ...
Издѝша
че издѝша
и че изчерпва
пѝсарската нѝша
но въпреки това ...
Разговор със зимата
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти? ...
Безнадеждност
Несправедлив е животът,
майка му стара!
Цял свят робува на Идиотът.
Издавихме се в океан от поквара. ...
Ех, листа, листа ...
трябва ли да падате през есента?
Умирате с въздишка откровена
доворшвайки приказната си поема.
Защо напускате живота пак? ...
Призив
Единствено призрачен шум и безрадостен смях.
Посях си крилете, от ранни градушки прободени.
Безплодното семе на всяка вина - разпилях.
Защо е ключа, който даваш ми в знак на доверие? ...
Фалшиво!
Вий питате що не потънах с „Титаник” и аз?
Ден-два преди срещата с айсберга цопнах през борда.
И давещ се, в ретроспектива се виждах тогаз –
бездарник с цигулка, скрибуцал нестройни акорди. ...
Само ти и аз
искам да ме стоплиш.
Да сгрееш ръцете ми.
Да се гушна сладко в теб.
И да усетя парфюма ти. ...
Кой си ти
Кой си ти, че да съдиш нечий живот?
Защо стоиш под сянката на своето его,
защо не покажеш себе си,
а се криеш под нечие небе ...
Принципи
Какво е принцип?
Да отстояваш своето мнение,
да не подлагаш решенията си на съмнение,
от делата си да изпитваш удовлетворение. ...
Доброто
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш... "странна" съдба.
Да обичаш безкрайно, без да очакваш ...
За кОнкурса "Въздишката на Любов Френска" Кръчмарски напеви
мама му стара поседна на бара
някакъв паяк почти крокодил
близна солчица пийна кръвчица
както си трябва съвсем се опи ...
Мерило за злото
щом злото е създал Сатанаил,
щом Моцарт има своя Салиери,
щом пада мъртъв славният Ахил?!
Зла участ е спохождала герои– ...
Трансформация
огромна сълза-
болка неземна,
свита в пазва змия.
Ставам сутрин със нея ...
В дъждовната вечер...
на Силвана
По черното пространство на чадъра
забързан дъжд с припряни пръсти чука-
аз мокрото ти рамо съм обгърнал ...
След Хелоуин
една такава грозна и жестока.
Желанието ми за близост спря,
а после даже и угасна тока.
Какъв кошмар е можела да си! ...
Силата на мисълта
зло не може него да смути;
често той в живота прогресивно
смел, уверен към успех лети.
Този, който своето съзнание ...
За кОнкурса "Въздишката на ЛюбоФ Френска"
от дъното на дървения скрин,
но на молците им е безразлично
от изветрелия ми нафталин.
Как хилядите дупчици да скрия? ...
Родна реч
о, реч на нашите деди -
на Вазов и борците за свобода -
нека тачи те народа!
Ти си нашият свещен език, ...