Поезия

253,1 резултата

Обичам те 🇬🇧

Обичам те, защото винаги си бил до мен,
винаги когато съм имала лош ден.
Обичам те, защото ти си топлина,
която не спира да ме топли в нощта.
Обичам те, защото винаги си ми помагал ...
3K 1 6

Да изляза

Искам да изляза,
отвори ми!
Искам да изляза,
помогни ми!
Искам да изляза, ...
669 1

В Забрава

В Забрава
Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати. ...
1K

Кръговрат

Зад източният бряг на тишината
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете ...
774 1 8

Когато пълнолунието отмине...

След огън
и тъма.
Небеса от
нежност –
сливат се ...
998

Просто ме помилвай

Просто ме помилвай
(в памет на мама)
Оглушавам понякога, оглушавам -
от ръждивото скърцане на люлка…
Сред спомени се запилявам ...
777 1 15

Винаги ще те обичам, Рики!

Господи, защо не чу молбите ми?
Рики, папагалчето, е мъртво...
Пусти са без него дните,
без гласчето весело и звънко...
Рики, мъничък, така ми липсваш, ...
1.1K 9

Прощавам ти

"Прошката - това е ароматът,
който цветето изпуска,когато го смачкаш..."
Прощавам ти и грубостта,
и неразбирането...
И отблъснатата си протегната ръка ...
945 5

Скалата просто е скала

СКАЛАТА ПРОСТО Е СКАЛА
Видях една скала.
Досущ приличаше на тебе.
Студена, сива и сама…
Под нея бряг, зад нея – време. ...
702 6

Докосваш ме

Докосваш ме...
и тялото ми в миг
във жива струна сякаш се превръща!
А пламъкът на моя див копнеж
започва тялото ми бавно да обгръща. ...
2.4K 3 7

Осъзнаване

ОСЪЗНАВАНЕ
Поредната илюзия си тръгна!
Застрелян миг. Затръшната врата.
Защо се смея? Защото ми е тъжно!
В ръцете ми – изкуствени цветя… ...
832 2

Убивай ме с любов

Убивай ме. Убивай ме с любов..
нека само бъде споделена,
до мен заспивай всяка нощ,
милвай ме като мъничко бебе.
Да се родя.. в своя изгрев нов.. ...
555 1

Молба

ДУЕЛ
Очаквах тази среща със живота си
,
но я отлагах като маловажна и излишна,
обичахме се и красивото, каквото бе ...
1.1K 5

Вълчицата в мен

Вълчицата в мен
Събуди се вълчицата във мен,
защото ме отхвърляха стократно.
Преминала през школата на Дзен,
до болка си подостри сетивата. ...
557 3

Горчивата чаша

Горчивата чаша
Да отпиеш пълната чаша
на нощната горчива самота.
Животът ти, объркан като каша,
забрави свойта красота.... ...
492 1

Думи за детството ми

44/ДУМИ ЗА ДЕТСТВОТО МИ
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...
534

Сърце

Сърце,
идея нямам как болиш,
когато те облъскат ветровете...
Откъснат е езика – не крещиш
в далечното светулково просветваш. ...
855 2

Поредна абитуриентска вечер

Моят клас се пръсна по света
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...
569

Върви Си

Върви Си
Върви си в твойта градина,
при твоите приятели безлични.
Не тъпчи върху мойта крепост
с думите ти така цинични. ...
1.1K

Честит двадесет и четвърти май!

Константин
наречен Кирил
в бъдното напред
се взирал
и прозрял го ...
1.1K

Малковероятни, но неизбежни състояния

Крачка над пропаст - това е смелост.
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
1.1K 2 10

Обновена и ...

Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
984 1 3

Импресия № 3

Импресия № 3
По пладне облачни кълбета
натрупа Вятър изведнъж
и тъмно притъмня небето
преди да се превърне в дъжд... ...
685 3

Присъда

Присъда
случайни хора в неслучайния живот
(ирония на срещащите ни в мига раздели)
не съществуват
в силуетния ни рамков род ...
604 3

Пиета

Ходенето по жарта
разискря премълчани многоточия.
От стомните на русалии пих вода.
Сега си знам -
Страхът е болен без пророчества. ...
1.3K 7

Там ли си...

Докато те няма
си измислям облаци
снежнобели пухкави и тъжни
тайничко навървям ги по пръстите
споменът по тях да се завърне... ...
2.3K 13

Видях те

Видях те
сред хиляди лица.
Разпознах те
на малката улица.
Върнах спомена, ...
572 7

Когато и любовта си отиде...

Във тялото ми няма душа вече,
хилядите ми сълзи си имат вина.
Чрез тях, милата, тихичко изтече,
по лицето ми от нея не остана следа.
От тялото ми и животът си отива, ...
661 1

Тя - Ръката на Съдбата

Тя - Ръката на Съдбата
Поглъща стъпките калта,
а грохотно орат бразда...
На Пътя призрачен и стръмен –
Бродник - с камък на врата прежулен. ...
721 8

Не съм аз виновен

Не съм аз виновен
Не съм аз виновен,
а онова дяволче Спас!
Види ли се свободен,
хоп, в кръчмата до нас. ...
623

Осветяване на мрака

Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...
779 1 5

Цвете

Заливаш ме със нов морал,
сипи ми още, аз не бързам...
Отдавна свикнах да съм в кал
и пуснах корен, че и вързах...
Хиляда дупки има в теб... ...
773 5

Вик за дързост

Вик за дързост
Излитащи коне в небето,
в простора на попътен вятър
и уплах, скрил се под небцето
от изненадата на бял кахър. ...
543 7

Пътят, който води към равното

На билото
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
791 6

* * *

Цял живот ще спомняме безгласно,
че някога на картата световна виждахме се ясно!
Така живее българинът днес -
гол и бос на улицата без адрес.
Но оказва се внезапно, ...
722 1

По клинична пътека

Във стаята завесите ми траурно мълчат.
Лицето ми се валя в леглото избеляло.
Защо ми е причастие, като от този свят
си тръгвам с любовта си цялата?
Боли ме от отвеса на челото ти. Без ваксина ...
909 1

Спомен за мен

Когато вятърът повее
в мрачния, есенен следобяд,
сухите листа ще разпилее
ще си спомниш ти за мене пак...
Когато слънцето изгрее ...
826 1

Чувства

Животът днешен и суров,
на който аз отдавна съм се врекъл,
не се интересува ни от чувства,
нито обещания,
а подлага сърцето ми на изпитания, ...
752 1

Ще чакам

Празно е... празно и тихо,когато душата те чака.Защо ли очаквам да стигнешпоследната спирка на влака?Да дойдеш задъхан в мъглите,с последната глътка надеждаи тихо да шепнеш “Обичам те”изгубен сред облаци нежност.А аз да се стичам в ръцете ти -безсилна, безстрашна и пряма,да няма стени пред очите ни, ...
860 3

Една

Една от многото съм… И защо ли
припомням си го винаги на глас.
Боли от обещанията голи…
Танцуват недомлъвки между нас.
Различен мирис е валял по тебе. ...
493 1