Той не празнува. Той така живее.
Танцува с облаци и диша красота.
Измисля свят и от душа копнее
да бъде негов, сбъдната мечта.
Развява истината като свое знаме, ...
Като белязани атоми
Щом с вик появата си земна известиш
и станеш атом от Вселената безкрайна,
животът щедро ще ти падари
палитра с чувства, ключ към свойта тайна. ...
Познаваш ли ги... хората с души?
Онези другите - разпръснати сред нас,
изглеждат същите, но всъщност са звезди
и сякаш над Живота имат власт!
Поглеждал ли си в техните очи, ...
В очакване на... друга люта зима,
събирам във душата си кожуси...
Защото знам, че много студ ще има,
след прелесните тъй любовни звуци.
В очакване на... следваща стихия, ...
Когато виждам как гневът изпълва
човек и се държи към мен ужасно,
а друг път – страдащ, наранен, безмълвен
света превръща в тясно място…
или когато сякаш не разбира ...
Пораснало момиче без баща, без да ме целуваш нощем, без прегръдката ти трябва да заспя. Все си мисля, че ще мине, ще изчезне мисълта, че без теб пораснала съм, Тате, но вечно мисля за това. Ах, как копнея, Тате ти да си до мен в нощта, когато плаша се от нищо, но прегръдка нужна ми е да заспя. Как б ...
Кажи, човече, любовта с какво се мери?
Със сълзи, с години, или с какво?
Човек я търси не може я намери,
душата да огрее в светло зарево.
Подгонила ни като заек из полето, ...
На човека сам ръката си подаваш
и като куче злобно той ти я приема,
ръмжи и стиска зъби - ти пък му помагаш,
ръка не е, а кокал е за него.
С неблагодарникът от кръв една сте изтъкани, ...
Ще спра да плача някога, повярвай!
Ти не си последната жена на този свят....
Ще те забравя някога, любима
дори това да означава да се боря сам!
Няма да пиша тогава толкова често, ...
Намерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я,
… беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две ...
И пак ще тръгна по пътеката сама,
И ще вървя безцелно дни и нощи.
Ще се надявам да проблесне малко светлина,
За да положа там аз плахо морни мощи.
И ще вървя, вървя, а пътя все назад ще връща, ...
Когато вън вали... Когато капят
в тетрадката ми сенките на дните...
Когато във очите ми се стапят
на всяка следваща любов сълзите...
Когато аз все повече приличам ...
Каква е тази безпрецедентна категоричност!
Та аз - която съм вятърничава и в петите
и задълго не мога и себе си да обичам,
нито знам след минута ще пея ли или "ритам",
дето по детски вниманието си не задържам ...
Изфейсих вече от това, че всички,
все следват чужди норми, правила,
все постват мисли ( даже без кавички)
и прокламират хляб и свобода.
Ако това нарича се лице, ...
Как може да чувстваш и болка и радост
в един миг толкоз малък за жалост.
Как може със устни да даваш разплата,
от друга ... не съм аз.
Защо ме объркваш, защо... ...
Разбрал си вече... другата не може,
да те погледне с моите очи...
Да бъде като мене верен стожер,
да ти говори... и като мълчи!
Да те обича без да иска нищо... ...
Беше едно временно изтрещяване на душата.
Имах нужда от това чувство,з а да се науча да забравям незабравими неща, спомени, лица...
Картографирам пътят си към теб в съзнанието ми, а няма смисъл... знам го наизуст.
Прибирам прашното минало в старият сандък и си тръгвам.
А да си тръгна ли? ...
Видях Те в бурята, когато страдах
уплашена, че съм останала сама!
Видях Те във мига, когато падах,
Ти бе светкавица, разкъсваща нощта!
Да, зная, Ти си там във дълбините, ...