Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Блян за Козирожка

Блян за Козирожка
Очи затварям - виждам те на живо -
със устни тънки, рязко очертани,
със темперамент, но ненатрапчива -
любов и строгост във едно събрани. ...

VladimirKostov

Поезия » Друга

696

Обич

ОБИЧ
Трима мъже я обичат –
тогава тя е щастлива.
Когато беше момиче:
намери цвете в коприва. ...

Ranrozar

Поезия

836 1 7

Дъждовно

Намерих те в един дъждовен ден.
В гората до едно дърво – самотен.
Изви глава и впери поглед в мен.
Угаснал поглед, в сълзи потопен.
Поспрях за малко…миг от вечността. ...

maiaan

Поезия » Друга

627 1

На колене пред жената

Пред трудности не се огъвам.
По пътя не подгъвам крак.
Във калищата не потъвам.
Не се страхувам и от мрак.
Държа на думата до края. ...

koli4a

Поезия » Друга

633 5

Любовта

Любовта ти е в напъпила роза,
отглеждана с твойта тъга,
торена със твойта омраза,
поливана с твойта сълза.
Изстрадаш ли в душата възкресение, ...

nezemna

Поезия » Философска

773 5

Звънни...

Не спя. Прегръщам телефона,
очите ми се реят по тавана,
в отчаян опит да прогонят
безумието в мен. Не става.
Не спя. И тишината на слушалката ...

Rois

Поезия » Любовна

859

И ще е...

ГÒСПОДИ
мой
помогнѝ
злòто
в ДОБРÒ обърнѝ ...

rhymefan

Поезия » Философска

740

Пропъдени усмивки

ПРОПЪДЕНИ УСМИВКИ
Кажи! Как залъка си да преглътна,
когато има мъка по света!
Когато в облаците птицата замлъква
и някой, някъде се бори със смъртта! ...

rumbic

Поезия

845 1 11

Ако е така, нека сутринта идва бавно...

Ако е така, нека сутринта идва бавно...
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека върху дъха ни да не пада късче светлина...!
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека времето спре и се чува само тишината...! ...

Kalia1117

Поезия » Любовна

824 3

Сълзи, за които трудно се говори

Неукротим в мислите си на светец,
следвах чуждите дела греховни.
Теглех с пристъп на любов,
чаках доброто в тях да проговори.
Не разбирах, че и аз, и моят глас, бяхме отговорни, ...

EnigmaLibra

Поезия » Философска

888

Магнетизъм

МАГНЕТИЗЪМ
Настоящето може и да е съвкупност от грешки,
които тежат и греховно накланят везната,
но жестокостта, дали е плод на ум човешки
или във време последно, е знак от тъмнината...? ...

NovelaDenarova

Поезия » Гражданска

1.1K 1

Да отбрулиш спомена

Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...

странница

Поезия » Друга

1.4K 9

Синове

Синове
Синовете са като пръстите на едната ръка,
различни са един от друг,
такива са но еднакво ги обичаме.
Те са наша кръв и наша плът, ...

valcanyon

Поезия » Философска

623

Усмихнато разпятие

Момиче без лице и име беше тя във сивия свят.
Нямаше по-остър нож от този, който Господ ù заби в гърдите,
и пронизващата болка я отрезви.
Искаше животът ù да бъде жив,
но само тя бе божеството, способно да го съживи. ...

Dufy12

Поезия » Друга

833

Ангел

Появи се ти в моя живот,
отвори белите си крила,
разтворих душата си - свой прозорец,
ти озари го със светлина.
Аз ще бъда там, ...

Sabaton

Поезия » Любовна

1K

Не е

Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...

hristam

Поезия

867 5

Надежда в мрака

Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...

bibsun

Поезия » Друга

1.4K 1

Тихо, както след зачатие...

Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна

643 6

Не съм жена!

Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...

limeruna

Поезия

799 9

Не, на смъртта

Злото навлезе във живота ни
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

745 1 10

Плана

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам, ...

vega666

Поезия

1.1K 2 22

Сънуване

Всяка вечер светът се покрива
с тъмен облак и златен прашец.
Любопитна луната се скрива
и прокрадва се, като крадец.
Тази нощ ти изпращам съня си. ...

maiaan

Поезия » Любовна

726 5

атака

донеси ми от всичко по малко
съвършенство ми дай
несъвършен съм
безкраен и див
дай ми покой ...

zelenvik

Поезия » Друга

1.2K 8

Загубих те завинаги

Върнах се, но теб те няма на балкона,
не чакаш, там, както преди своя внук,
а тръгнах и на време натиснах бутона,
ала часовникът ти беше спрял дотук.
Кой път да избера, за да тръгна натам, ...

dragon

Поезия

1.3K

Кофти тръпка... /За кОнкурса – „Въздишката на ЛюбоФ Френска”/

Стоя си на бара и пуша цигара.
На стола съседен сяда пичага.
С усмивка лукава, коса русолява,
чаша с лимонче любезно подава.
Жената във мен наперва се гордо. ...

swestan

Поезия

777 4

Поет

Той е вечно красиво разсеян...
Носи в джоба си смачкани листи
и понякога тихо си пее
или сам си говори със истини.
Във очи на момиче живее, ...

ekstasis

Поезия » Гражданска

1.5K 7

Парижка (п)есен

Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...

Hunterszone

Поезия

792

Рождения ти ден не ще забравя

Рождения ти ден не ще забравя
Рождения ти ден не ще забравя -
към теб ме връща вечно памет гузна,
щом паднал, трябва пак да се изправя,
макар и понатъртен и охлузен. ...

VladimirKostov

Поезия » Любовна

608

Небесни нрави

* * *
на Веселина
Небето често си променя нрава
в този тъй жадуван сезон.
Тече концерт от птича врява ...

Ranrozar

Поезия

886 2 6

Като малки...

Като малки се
капеха... Оливат се
като големи...

rhymefan

Поезия » Философска

643

На кого да се оплача

На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...

Hekredel

Поезия » Гражданска

592 1

Дъждовно

Дъждът не мокри истинската същност
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина, ...

valiordanov

Поезия

566 1 1

Съдба

Хора без лица.
В кожуси на лисици.
Не протягат ръка.
Радват се на хорската мъка.
Завист на талази ...

Ve2666

Поезия

596 1

За кОнкурса "Въздишката на Любов Френска" Поетеса Веса, сама се почеса...

Поетеса, кака Веса,
сложи късата пола,
после тури си червило
и към него полетя!
Спиридон поет отвеян, ...

nezemna

Поезия » Хумористична

775 3

Нощта е тъжна

Нощта е тъжна
Нощта е тъжна
виното искри
в чашите кристални,
неизпити ...

Gavrail45

Поезия » Любовна

702 1

Хроника на чувствата

В този свят да страдаш
и да гориш отвътре
е нормално състояние
и не е нужно да си специален,
за да разбереш, ...

Raindrops_on_my_skin

Поезия » Любовна

584

Тази любов, пазех я за теб...

Тази любов, пазех я за теб...
Тази любов, пазех я за теб и винаги ще е така
Преди я пазех, сега я пазя и ще продължа да я пазя
Защото сърцето ми го знаеше, че ще те срещна, макар да губех вяра
Знаеше го, знаеше всичко, макар разума да не спря”Не”да повтаря ...

Kalia1117

Поезия » Любовна

701 2

Дъщеря на есента

Дъщеря на есента
Ноемврийски изгрев
играе в очите,
твоята усмивка
ме пленява. ...

Ivan-Genov

Поезия » Бели стихове

1.3K 1

Едничка дума

Едничка дума
Едничка дума трябва на човека
криле да му поникнат и да полети.
В живота да намери вярната пътека
и да постигне смелите мечти. ...

MariaSabeva

Поезия » Гражданска

767 1

Утро

Утро
С изгрева се ражда деня,
след тъмнината идва светлина.
Отново ражда се надежда,
събужда се света сега. ...

valcanyon

Поезия » Философска

507

Стихове и поезия от съвременни български автори

Блян за Козирожка

Обич

Дъждовно

На колене пред жената

Любовта

Звънни...

И ще е...

Пропъдени усмивки

Ако е така, нека сутринта идва бавно...

Сълзи, за които трудно се говори

Магнетизъм

Да отбрулиш спомена

Синове

Усмихнато разпятие

Ангел

Не е

Надежда в мрака

Тихо, както след зачатие...

Не съм жена!

Не, на смъртта

Плана

Сънуване

атака

Загубих те завинаги

Кофти тръпка... /За кОнкурса – „Въздишката на ЛюбоФ Френска”/

Поет

Парижка (п)есен

Рождения ти ден не ще забравя

Небесни нрави

Като малки...

На кого да се оплача

Дъждовно

Съдба

За кОнкурса "Въздишката на Любов Френска" Поетеса Веса, сама се почеса...

Нощта е тъжна

Хроника на чувствата

Тази любов, пазех я за теб...

Дъщеря на есента

Едничка дума

Утро

Опашка