Стихове и поезия от съвременни български автори
Усмивка
Да започнем деня си с усмивка!
Погледни слънцето навън и му се усмихни,
а то ще те дари със своите лъчи.
Усмихни се на човека до теб, на своето дете, ...
Липса
Нежни вопли обгръщат вечерта,
А теб те няма, и ми е студено.
Свойта диря веднъж очерта,
Помете мен и всичко градено. ...
Вместо епилог
Да бъде словото за всички,
с което си говорим насаме…
Октавио Пас
Аз съм кафе. ...
Крачките по пътя
аз можех ли страна да избера?
И бяха ли ми крачките погрешни,
и можех ли това да разбера?
И грешни ли, безгрешни ли - не зная, ...
Самотна жена
На плажа пуст, есенен, пясъкът блед
е сякаш повяхваща кожа,
а слънцето ниско изпраща привет,
да стопли, обаче, не може. ...
На един разпилян човек
Съзнаваш - против себе си вървиш.
А музиката - царство необятно,
стремиш се в себе си да задушиш.
Не можеш - тя отвътре накипява ...
Гарван грачи в родната страна
за истина на глас се разкрещя.
Народът гледа, резултата чака,
а тишината все е тишина.
Пак с лъжи напевно ни приспиват ...
Грях
И когато се събудих сърцето ми се сви.
Липсата огромна, две чаши пълни с тъги.
Виното ли беше много или просто не разбрах как отишъл си е рано по света да търси грях.
Грях му дадох и то много, колкото тялото държи. ...
Едно момче...
е щастието!“ - едно
момче споделѝ.
„За мен любовта
е в щастието!“ - подѝр ...
Музей столетник
Военноисторически музей
(16 юли 1916 - 16 юли 2016)
Музей столетник
Един музей столетие празнува. ...
Кино
Киното е прекрасно изкуство,
игра на актьори с желание, с чувство.
Различни роли, различни съдби,
играят Живота в различни истории. ...
Отдавна
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.
Калта отдавна вече е бетон. ...
Изгубен странник
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат ...
Бездомница
бездомница една, обляна със самота.
Изяждам дланите си от тъга,
потънала в летаргия, сред останките и пепелта.
Изгоря домът красив, обичан и мил, ...
Минута
стрелките му се гонят ден и нощ;
уморено обикалят циферблата
и разтичат се по кръглата му площ.
Тичат, търсят, искат се в агония ...
Ноемврийско слънце
Мисли, че е още лято.
Есента недоразбрало
хвърля с пълни шепи злато
по плешивите баири ...