Стихове и поезия от съвременни български автори
Преход
Предаваме, продаваме.
Съдираме си кожите,
но вечно се надяваме.
Ръцете си не виждаме, ...
Изповед
по пътищата прашни и добри.
Но знаех аз, че имам твойто рамо
и твойте нежни, щастливи очи.
И ето, че се връщам пак във спомена ...
Споменът
Безпомощно,
от тленния затвор.
Сън не ме лови.
Безнадеждно, ...
Да си нужен
За болката в сърцето!?
За чувството човешко...
За времето копнеещо ?
За тази меланхолия ...
Айсберг
като мед,
като лед,
топя се между двете ти ръце,
обгръщаш ме ...
Метафора
Щастливи ли сте? Точно в този ден
ви питам. За щастлив е обявен.
И пролетта довечера сме чакали...
Не гледайте към слънцето разплакано. ...
Островът
... А Островът на картата го няма-
пропуснал го е може би мащаба:
той някъде на юг е- в Океана
и аз ще го измисля, ако трябва!... ...
Бедни Пирине!
нека всички я опазим
от олигархията ни безчестна,
чиито безобразия мразим,
която гнева ни събужда, ...
Game Over
Вкуса на сълзите - така солèн
във ъгълчето на очите ми горчи.
Прераждам се отново всеки ден,
но защо в сърцето ми тежи? ...
Философ
Летаргия - разцвет,
летаргия - разцвет,
от нищото се ражда нещо,
от нещото остава нищо, ...
Ще те чакам
и за момент си помислих, че света ще свърши щом затвориш вратата,
но днес вървя гордо напред и колкото и години да минат....
Никога не забравяй, че ще продължа да те чакам!
Защото само ти ме караш да настръхвам, никоя друга не може. ...
Втори дубъл
И без приятелска компания, без шумни спомени…
Без музика, без танци, без разговори задушевни,
Сама останала да търся грешките във времето.
И връщам лентата. Натискам „пауза” през няколко минути. ...
Душата ми е самотен фар
надеждите са вълните в това бурно море
над него мечтите ми са златния залез
и аз съм някъде там
между залеза и зората ...
Сърцето ми
и си игра с него без да спираш, дори го ползваше като играчка...
Сега живея без сърце и чакам да ми отговориш, скъпа...
Защо го пусна на земята, а след това без милост ти го смачка?
Не беше силно, нито смело.... беше скромно и много добро, ...
Бъдност
ще бъде светъл
този ден...
Слънцето обича
нацъфтели в бяло ...
Когато боли те
Земята продължава напук -
да се върти...
Където е текло, пак ще тече!
И когато боли те се питаш защо? ...
За красотата
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение ...