Стихове и поезия от съвременни български автори

254.7K резултата

Керван

Денят запалва своя пламък.
Догарят въглените на съня,
във който ти дойде като богиня.
Оазисът отново е пустиня,
в която ти си глътката вода ...
686 1 5

x x x

Ще има обвинения, които
са тръгнали от някаква утеха,
ще има милост и разбиране
и сянка, искаща да е на светло
Ще има откровения останали ...
1K 4

Преход

Прохождаме, прехождаме.
Предаваме, продаваме.
Съдираме си кожите,
но вечно се надяваме.
Ръцете си не виждаме, ...
481 1

Изповед

Вървях до теб притихнала, смълчана
по пътищата прашни и добри.
Но знаех аз, че имам твойто рамо
и твойте нежни, щастливи очи.
И ето, че се връщам пак във спомена ...
540

Споменът

Душата ми крещи!
Безпомощно,
от тленния затвор.
Сън не ме лови.
Безнадеждно, ...
933

Моя пролет

М О Я П Р О Л Е Т
Пролет пъстроцветна тича
и шепти, че ме обича.
А за мене няма време
да посея с обич семе, ...
802 18

Женски тайни

Ти никога не ще разбереш,
що за жена слънцето скрива.
Изправена цяла пред теб,
със студ любовта си прикрива.
Ти никога не ще разбереш, ...
1.2K 2

Лесна за обичане

„Толкова съм мъчна за преглъщане,
колкото съм трудна за обичане.
Неочаквана като завръщане
и неподходяща да надничаш.”
pin4e - Павлина ЙОСЕВА ...
1.2K 10

Да си нужен

За огъня в душата...
За болката в сърцето!?
За чувството човешко...
За времето копнеещо ?
За тази меланхолия ...
588 6

Първа пролет

Слънчо днес ще те събуди
с две целувки по нослето.
Утрото ще те учуди -
колко синьо е небето.
Птичките ще чуруликат - ...
1.2K 5

Като спомен

Потърси ме рано сутрин,
когато звездите гаснат,
аз съм първият отдясно,
там, където се възкръсва,
отляво не търси ме - ...
802 3

Очакване

Пролет, лъхаща отляво...
Как я чакам, Боже...
отново да я вдишам
гореща, тъй, до бяло...
отразена в невинни ...
840 3

Признание

ПРИЗНАНИЕ
От теб научих що е любовта.
Последна капка, стичаща се бавно.
По чаша не, от устни на жена,
очакваща, да я отпия жадно. ...
832 7

Пролетно

Пролетно
Зимната вечер догаря,
стихва повеят студен,
мигли вълшебни разтваря
Първият пролетен ден! ...
957 1

Метафора

М Е Т А Ф О Р А
Щастливи ли сте? Точно в този ден
ви питам. За щастлив е обявен.
И пролетта довечера сме чакали...
Не гледайте към слънцето разплакано. ...
729 6

Пролетно пробуждане

Вървя и чувам как тревата,
до вчера скрита под снега,
да си провира стебълцата
за да възкръсне от пръстта.
Подушвам в клоните мъзгата ...
581 1

Надежда

Опъната корабна мачта
с издигнати бели платна
твоят кораб пътува
отново с надежда.
Котва хвърля на остров стаен - ...
968 4

Запитване

Искаш ли пак да творим -
не с думи а със сладки слова.
Искаш ли пак да чакаме -
Залеза, Звездите, Луната на мечтите...
714 3

Носталгия по детството

Светът ми се превърна в купчина от стари снимки,
в едно мълчание, загнездено във мрака,
тъй бързо си отидоха най-сладките години...
и в миг изчезнаха като невидим вятър.
Пък отминалите дни не могат да се върнат, ...
536

Докога ще кървя?

Самота изпълва мрака,
скърца празното легло,
стене душата,
обвита в тегло.
Искам всичко да върна - ...
507 6

Погрешните не знаят да обичат

"Добрите момичета отиват в Рая, лошите - в Ада, а умните - където си поискат."
Жена ти е съкровище. Пере.
И ризата ти сутрин закопчава.
Със сигурност от мене по-добре
излъсква пода, моли и прощава. ...
1.7K 7 14

Островът

Островът
... А Островът на картата го няма-
пропуснал го е може би мащаба:
той някъде на юг е- в Океана
и аз ще го измисля, ако трябва!... ...
672 3

Като кокошки

Като кокошки
цял ден ровимe
боклука,
за няколко трошички
щастие и хляб! ...
528 5

Бедни Пирине!

Пирин е планина чудесна,
нека всички я опазим
от олигархията ни безчестна,
чиито безобразия мразим,
която гнева ни събужда, ...
548

Game Over

Game Over
Вкуса на сълзите - така солèн
във ъгълчето на очите ми горчи.
Прераждам се отново всеки ден,
но защо в сърцето ми тежи? ...
1K 2

Красива си

Като нежен звук, пропилян в тишина,
Ти сливаш начало и край.
Дори подземното царство изпитва вина,
стъпваш така, че превръща се в Рай.
Погледа ти - океан, а в него красотата плува, ...
482

Философ

Философ
Летаргия - разцвет,
летаргия - разцвет,
от нищото се ражда нещо,
от нещото остава нищо, ...
872

Ще те чакам

Ще те чакам, въпреки, че когато ти си тръгна, много силно ме нарани
и за момент си помислих, че света ще свърши щом затвориш вратата,
но днес вървя гордо напред и колкото и години да минат....
Никога не забравяй, че ще продължа да те чакам!
Защото само ти ме караш да настръхвам, никоя друга не може. ...
680 3

Спри се дявол да го вземе

Дърдорене за всичко правиш, Рене,
спри се дявол да го вземе!
Някак взе се на сериозно -
редиш словата толкова помпозно.
И от звездомания си май обзета, ...
665 10

Втори дубъл

Поредна нощ безсънна. Но този път не е любовна.
И без приятелска компания, без шумни спомени…
Без музика, без танци, без разговори задушевни,
Сама останала да търся грешките във времето.
И връщам лентата. Натискам „пауза” през няколко минути. ...
996

...остана в мен

Чуваш думи, пукот на ребра и болка в гърдите.
Куршумът излиза злобно, готов да убие и други.
Ти не умираш, дори жадуваш за втори изстрел.
Точно от този стрелец и неговите думи.
Зад мен наредени са много в редица. ...
664 2

Душата ми е самотен фар

Душата ми е самотен фар...
надеждите са вълните в това бурно море
над него мечтите ми са златния залез
и аз съм някъде там
между залеза и зората ...
955 1

Копнеж

На М.
Копнеж в сърцето прелива,
нарича го някой любов.
Но питам: не е ли отрова горчива,
съсипваща нечий живот?! ...
624

Сърцето ми

Моето сърце от болка днес умира, защото ти го счупи на парчета
и си игра с него без да спираш, дори го ползваше като играчка...
Сега живея без сърце и чакам да ми отговориш, скъпа...
Защо го пусна на земята, а след това без милост ти го смачка?
Не беше силно, нито смело.... беше скромно и много добро, ...
741 1

Кремация на личността

Кремация на личността
RemaTe
И как за миг се свърши всичко
се чудя днес: умрях или живях,
а спомените за отминали години ...
787 1

Когато боли те

Въпреки всички човешки беди!
Земята продължава напук -
да се върти...
Където е текло, пак ще тече!
И когато боли те се питаш защо? ...
630 10

За красотата

От скуката на сиво ежедневие,
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение ...
638 1

Шума

Есен,
миришеш на кестени.
Шушкаш под моите стъпки.
Вечно си сънена -
както врабчетата ...
1K 3