... алфата и омегата на една светкавица...
В тия сънни треви, разтуптяна опашка премятам,
и по облия камък - тежко пладне вися над земята.
Китка здравец - ухото ми няма да скрие,
и на извора бистър - водата му - няма да ме напие. ...
Познатото ми нажежено е до бяло.
Ослепяла се лутам. Диря път, може би…
И те търся в тайнствените отвъдни гори.
Стръвница - августовското слънце огряло,
подъл хищник с ненаситни, кървави очи, ...
За мене си несбъднато желание
В тихата и кротка безнадеждност
Аз вече нямам нужда от страдание
Не търся ни любов, ни нежност
След тебе ще отекнат стъпките ...
Въртележката
(от цикъла: Една вечер в страната на спомените)
От Детството- чаровната епоха-
от възрастта забравена-младежка,
си спомням днес онази суматоха, ...
Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага, ...
Търсих те по света,
където се слива тъма и светлина.
Търсих те в мечтите,
където образът неземен изниква неканен.
Дълго в търсенето ти се скитах по недовършените пътища на пустата душа. ...
СТPАХ МЕ Е
Страх ме е... от всеки следващ дъжд -
той лятото... на прах ще го измие...
Ще си тръгне после... като мъж
неверен... И следите си ще скрие. ...
Странник в странната земя,
скитайки из лабиринта на дланта
на Божията мисъл - на мисълта на мисълта.
А пред него се разгръща черен град на исполини
завити от греха. ...
Какво ли значи справедливост
в изпълнения със неправди свят,
свят, в който зад привидната учтивост
очите на двуличника блестят...
Какво разбирате под добродетел, ...
Не ми се иска да те плаша, но от мен ще те боли.
След любовта, сърце не ми остана... Моля, разбери.
Не винаги съм бил такъв, от добрите, най-добрия бях...
Но в живота тези не успяват... със сълзи на очите го разбрах...
Правих много добрини, но винаги от тях си патих... ...
Стъпки по пътечката
Няма ли да ме поканиш в малката си къща?
Искам да отида при прозореца,
да видя онази, старата круша
заради която сама съм на слънцето. ...
Какво от туй, че горе - на главата,
върхът ми е затрупан с вечен сняг?
Аз газя още босичък в тревата
и съм далече от отвъден бряг.
Какво от туй, че старото ми тяло ...
Кубче лед в самотата на чашата.
Денят загубва строгите си очертания,
минута по минута се изплъзва
от зорките очи на настоящето...
Денят превръща се в подарък, ...
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене ...
Ти и аз към Пампорово вървим...
Родопа пред нас разстила бисерите си
и ни обгръща в зелената си светлина.
- С тебе мога да вървя до края на света! – казвам аз.
- И обратно! – прошепваш ти. ...
Къде сме сега? По пътища прашни,
с рани дълбоки на босия крак.
Годините станаха толкова страшни,
неспирно гоним поредния си влак.
Къде сме сега? Отново в окови, ...