Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...
Достатъчно е само да те видя
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.
Достатъчно е пак да те прегърна ...
Палавите ѝ очи, малки и красиви,
се крият под дългите коси игриви,
непостоянна, излъчва ярко сияние,
свръхестествените сили са ѝ мания.
Малки духове, в легенди записани, ...
Не бях ли до теб, като имаше нужда?
Не бършех ли тихо твоите сълзи?
Не слушах ли, като говореше ми за чужди?
И не те ли обичах, ти ми кажи?
Не бях ли опора в твоите несгоди ...
Крачка напред правя, уверено,
но животът ме дръпва все две назад...
И мисля си аз, че напредвам,
но, уви, сякаш все на едно място си стоя...
Промени правя, многобройни ...
В поредния опит да изнасили душата ми
и да не носи вина,
животът законен, чист и порядъчен
иска да се покая и приземя.
Иска да облека усмирителната си риза, ...
Усети как танцуват душите
Отпусни се и чуй. Този ритъм е толкова нежен.
Като ласка гальовна по кожата бавно се стича
и трепти по снагата ти в свилено-мека одежда.
Слей се с него така, че да пее във теб магнетично, ...
Любовта към теб оказа се голяма грешка,
но казват, че "човешко е да се греши",
за тебе бях поредната забежка,
а моето сърце не спира да кърви...
Спомни си ме, когато мен ме няма. ...
Подмамват ме скрили се листчета
от подострило мòливи лято
(явно юлския полъх съм вдишала
или празно не трая в нещата) -
да довърша во кратце едно изречение ...
Огледало огромно на тавана във спалнята,
огледало на всяка стена...
Дизайнер дори за тоалетната в банята,
първо място на всяка цена...
Гримът сложен от най-добрия гримьор, ...
С дъх студен като на дъжд
сърце притихнало, разпънато на кръст
Очи без вяра, очи на тиха самота
коси отрязани на скитаща жена
По път незнаен тя поела, ...
Загубих те някъде из прашните пътища
На този наш труден живот
Из калните сечища на обиди - оброчища
На глуми и хорски охот
Загубих те някъде, а едва те намерих ...
И ти ще имаш някога деца,
ще бягаш с тях, ще тръпнеш и ще викаш..
в очите им - там хиляди слънца,
лъчите им във твоите ще бликнат.
И ти ще имаш някога деца, ...
Конче мое! В трепети събудено!
Светлия ми порив утоли!
Вече те възсядам, изумрудено,
в утрото, при първите петли.
Пак летим към изгрева, двамината. ...
Утрото дойде съвсем неочаквано.
Телата ни, сплетени бяха в едно.
През прозореца- лъч светлина, мигновено.
Изкрещя: Това не е твойто легло.
Трябва да тръгваш. Стани и тръгни! ...
Аз съм кученце вярно, прилежно
ден след ден подир тебе вървя
да помилваш гърба с пръсти нежни,
да подхвърлиш в устата троха.
И смирено опашката махам, ...
Ранена душа в гърдите си нося.
За любов и нежност писна ми да прося.
Колкото и много да правиш, то остава неплатено.
Горкото ù сърце, то остана заслепено.
Ранена душа в гърдите си държа. ...
Букет си, тържество на аромати
и шествайки сред тях, ги вкусвам
благовейно, упоено...
Косата – кичурчето, точно зад ушето,
напомня мириса на галена от слънце ...
Светлина
(по действителен случай)
Една мила старица се премести при нас,
а вратата на входа скръцна хрипкаво с глас.
Прагът тънеше в пепел, дим струеше от фас, ...