Когато луната е с намръщени очи,
дъжд от тъжни звезди на земята вали,
приютява ги хищно локвата с кал,
обсебва сърцата им с мрак и печал.
И увисват обесени белите мечти, ...
Едно дете мечтае още в мен
и в чудеса да вярва не е спряло,
дори в дланта на вихър обледен,
и сред проблеми да е преболяло.
Едно дете ще пазя дълго в мен ...
Душите знаят
Аз не зная защо добротата е малко,
може просто под камък в душите да спи.
Ала знам, че посята, дори и напразно,
тя от мъничко зрънце расте и в злини. ...
Всъщност знаеш ли как се обича?
Като дъжд, като гръм, като буря,
сладострастно, дори неприлично.
И за чужди очи да е лудост.
Да! Така, така се обича! ...
Наведох глава! Вчера бе деня,
бях слуга на собствената си съдба!
Сякаш птица в клетка, гледаща света,
вратичка отворена, и птицата знае това.
Летаргия гнусна, сломяваща духа, ...
По „Толерантност” от Андромаха
„... Да бъдеш себе си е престъпление,
което никога не се изкупва.
Презират те за всяко откровение
и чуждият боклук на теб се струпва... ...
Самота и вик
Самотна съм! Липсват ми твоите слова!
Защо отказа се от тази нежност
гризе ме силно от вътре тъга. Това
разкъсва душата ми ранена за вечност. ...
По стълбите слиза малка черна рокля с неопределена дължина
и високи тавани отразяват кокетно кадифе, вдигната коса, самота…
Зад гърба на сгрешени присъствия чака домино с разпиляно игрално поле,
призован е и признак на лош вкус - усещане за наличие на минус отпред.
Случаен посредник носталгично пося ...
Ако си танц, така ще те танцувам
докато ти обсебя тялото.
Ще те завъртам и ще те ревнувам...
Да превъртим ще ни е малко!
Ако си движение, ще те пресметна. ...