Стихове и поезия от съвременни български автори
Като прошка, която мълчи
рисувана с кръв...
и подписана с ребро!
... от Адам
като неразцъфнал филиз ...
* * *
момчето, с което се сляха нашите сърца?
Ти ли си този, който до смърт ме обичаше?
Ти ли си този, който във вярност ми се вричаше?
Ти ли си въздухът, без който не мога, ...
Кутия
Колко асоциации предизвиква тя у вас?
Кутия за обувки?
Кутия бонбони?
Музикална кутия? ...
На сина ми
синът ми в него бе роден.
В този ден се сбъдна моята мечта -
света поех в ръка.
Ухаеше навънка на цветя - ...
В утрото ново
със грижи от предния ден.
Отново във утро се раждам
и връщам живота във мен.
Приемам го утрото - зрънце, ...
Утринна дъга
Макар животът ни да е пройдоха,
не всичко можем да изгубим,
ако в забързаната градска суматоха
с дъжда останем да се любим. ...
За моето писане
и отначало, хич не ми върви...
От мене бягат думите чевръсти,
а и творбата ми се инати!
Най-трудни ми са първите два стиха, ...
Различна гледна точка...
за тебе, на когото аз разчитах,
ала сега не вярвам в теб, предателю…
Защо го стори, даже не попитах…
Няма да заплача, въпреки че те обичах. ...
Върни се
Върни се, защото живея в тъга и без теб за мен е мрачен всеки слънчев ден!
Ако дойдеш сега да ме видиш съм сигурен, че дори няма да ме познаеш....
Заклевам се, че не мога да спя спокойно когато знам, че си далече....
Навън слънцето гре ...
Интернет диалози
Тя написа цитат от Кафка.
Той написа цитат от Цвайг.
И започнаха да си чатят
с чужди думи безкрай. ...
Приказка в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...