4 969 резултата
Лятото ме чака
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И... ...
  630  19 
Мое Лято,здравей!
Виж,над звездния хребет,
тича облак червен -
към Зората загледан!
И прехвърля лъчи - ...
  586 
Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...
  711  15 
Параклисът
А Кой?... Кога е съградил Параклиса –
легендата загадъчно мълчи...
Стихиите на Времето отвлекли са
и Първите и техните мечти... ...
  287 
Една безкрайна синева,
а слънцето – парà от злато.
И птица, литнала сама,
от ярките лъчи огрята.
Един прекрасен слънчев ден, ...
  288 
***
Облачни ребра
пристягат слънцето...
И капки свежест предвещават
да избухне цвят... ...
  652 
Есенна импресия...
Със черните ята́ на птици разтревожени
летят и спомени за тържества отложени...
А неуютно дребен дъжд вали и ще издави
на други хоризонти мъглявите представи... ...
  195 
Кипящи сънища -
разтопено сребро е основата.
На розите тръните са ми любими:
ухаят на луна,
желана е кръвта щом ...
  436 
Есенни напеви...4
Есен!... Есен!... Просто Есен –
меланхолен нов сезон
из Живота ме понесе
с ветровете в унисон... ...
  259 
Сложих сламената шапка
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.
И светът объркан вече ...
  1567 
С танцова стъпка и джентълменски поклон
Юни грациозно с топла прегръдка си тръгва
през слънчогледови ниви и полски треви
знойният Юли елегантно пристъпва
Лавандулата пръска своя свеж аромат ...
  336 
Сърцето стиснала в юмруче,
по Млечен път върви, сред мрак,
Луната и набързо учи,
сама да се обича. Как?
Метеоритите разбиват, ...
  303 
Малко радост. Тих и привиден възход.
Лято е. Жегата пак ни се стовари!
Честно да пишеш... Отминал период!
Изведнъж градоносен облак ни удари!
Небето привидно вменяваше добро: ...
  907 
Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...
  276 
На Красето, с обич
Морето даде два рапана,
за да си гребнем синева.
Дъждец по ръбчето остана,
но пука ли ни от това? ...
  583  11 
И носи лятото хоругва светлосиня,
пощада моли за побъркания свят.
През нивите, полята – дето и да мине,
по стъпките му само макове цъфтят.
По синори от зноя рано оголели, ...
  1223  11 
Под липите стари аз вървях
и насреща си "Камилите" съзрях.
Камък върху камък, ред по ред
красотата силна има я навред-
и в камъка иззидан, и във всеки цвят ...
  317 
Рано, рано сутринта
слънцето едва жълтее.
Синьо с жълто в резеда
сменя свойте акварели.
И в оранжев ореол ...
  525 
Ритъмът на вълните
Замечтан, магнетичен
тоя ритъм напевен
на вълните обичам –
ту затихващ, ту гневен... ...
  298 
Философ
Из гората бавно, бавно
броди вятър с цвят на мрак...
А самотни врани главно –
лутат се с тревожен грак... ...
  254 
Пролетно утро
(настроение)
По небесните пътеки
скачат облачета бели...
Ветрове нощес лудели – ...
  252 
Няколко вятъра се сбиха!
Смръщени облаци пръснаха...
И заплакаха горко... сърдито...
Земята цяла помръкна...
Светлини и пукот в надпревара, ...
  489 
Сбогуване с Морето...
Изпито е последното кафе,
изпушена – последната лула,
Животът ми от днес ще е на две,
а трябва да живея със това... ...
  274 
Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...
  304 
Син месал е здрачът –
тихичко трепти
под луна погача
и трохи звезди.
Нощ тъма ще храни ...
  401  14 
Растёт трава – словам не прорасти,
таким, которыми играет ветер
и вышивает из зелёных петель
ковёр под росы россыпи... Скажи,
каким словам к той красоте пробраться ...
  2311 
Гората ме обгражда постепенно,
превзема ме – въобще не е въпрос:
да ме притисне с войните си снажни,
застанали около мен на пост
и да погълне къщата ми странна ...
  237 
До: Моето Сърце
От: Мен
Здравей, отдавна не сме се чували.
Как си? Чувстваш ли се добре?
Сърдиш ли се, че те изоставих? ...
  323 
Седи си бръмбар във тревата,
блуждае във гората,
очите вперил е
в хижата - затихнала високо
горе в планината. ...
  467 
В шест и трийсет и две
лятото придойде като буен поток,
полетял на възбог.
Насъбрал часове
като мъдър човек, стар и с бяла брада, ...
  350 
За Живота...2
(поема)
ДНК е универсална. С нея се предава
Живота през милиардите години.
А от къде е дошла- не знаем!... ...
  383 
Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.
Есенно брули го, ...
  387 
Пътят...опустял и тъмен, по него се стели мъгла, от студената, под която потъваш с всяка крачка. Той е безкраен, а в далечината-тъмни сенки поглъщат всичко.
Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртв ...
  335 
Замяната
Догарящото Слънце пръсна жа́ра
люлеещи вълни се разгоряха –
отсреща сякаш викаше ми фара,
че идва буря и е нужна стряха... ...
  349 
Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...
  424  14 
Атавизъм
Щом гаргите се вият на ята
и блъскат се тревожно те и грачат,
ще се разваля времето-- това
тревогата във полета им значи... ...
  284 
Спасение в бурята
Към облаците сиви първо леко –
гръмовно после мълнии притурят
в пространството смълчано под небето –
атавистично предусещане за буря... ...
  309 
Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата ...
  411 
Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека, ...
  534 
Нощта е тъмна и мрачна,
или пък аз съм нощта,
вървя по брега на морето,
опитвам да оставя следа.
Ала то зло и коварно, ...
  429 
Предложения
: ??:??