Стихове и поезия от съвременни български автори
Раждам Живота
със ходила премазани без жал.
В пустинни бури стъпките си вграждах
когато миг след миг живота раждах.
Зареждах се с предвечния си Аз, ...
достигане до истината
с безброй мълчаливи лица,
с прикрити или явни тайни,
с безкрайно страхливи сърца...
След толкова много проклятия, ...
А трябваше да ме обичаш
със цялата си нежност,
но сега си тръгваш
и оставаш безнадеждност.
Оставаш тъжни часове, ...
В сърцето си забих игли
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.
Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.
Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич. ...
Късна сутрин
и тази сутрин продължи нощта,
а трябваше слънцето да осветли
градската фантазия в пустошта.
Късната заран в началото на деня ...
Сбогуване
при някои е драматично и кървящо,
но дойдат ли тъгата и умората,
да кажеш "Сбогом" става належащо.
Когато част от тебе иска да е другаде ...
Изгубеният свят
това е моята родина! "
Младен Исаев
Ще ти разкажа за Изгубения свят -
за моята единствена Родина. ...
Метаморфозата на българина
сланина да ядем в полето,
но често с постен таратор,
деня изкарахме със зор.
Посрещахме деня на къра, ...
Когато си далеч
На Весето
Когато си далеч
Във време и пространство,
Изгубил родна реч, ...
Синьо-зелени вълнения
зелено и синьо.
Едното е старо, като света
и ми навява тъжни спомени.
И ме боли от пеперудените му облаци, ...
* * *
и неусетно,
докато помисля и го осмисля,
просто се влюбих,
просто си загубих ...
* * *
щом претопляме отново същите лъжи
и уж сме живи и пулсиращи души,
но сме по-различни аз и ти...
Пак лъжеш нови хора със старата лъжа ...
Дойдòха западни специалисти
Дойдòха не да ни нахранят с риба –
да ни покажат как се лови риба.
И ни показаха – защо да крия.
За жалост, рибите им бяхме ние!
Когато се събуждаш...
на Корнелия
Една лоза почука отвънка на стъклото,
приседна Светлината до тебе на леглото-
усмихната загледа се нежно във съня ти, ...
Неразбрана болка
Дори и аз не знам това!
Накъде бягах? Дали избягах?
Падна сълза на моята ръка!
Не знам какво искам ...
Сладкият сън
щом прегърне те тя,
успива те тихо,
неусетно почти.
Кара болката по–малко да боли, ...
Душа
неразтърсени от света тъй проклет
Къде са светлите нощи
обезсмъртени от някой поет
Къде са смислите лъчисти ...
Срамежливка
устата своя аз не мога да отворя.
Думи две - обичам те
аз да изрека не мога,
до кога така, за Бога? ...
Мъж без стойност
избърши от челото потта,
как да има човек към тебе уважение,
толкова ниско паднал си сега.
Пред мен веднъж разплака се и каза, ...