Стихове и поезия от съвременни български автори
Драскало за моят огън
че обдухва света с изумления.
Ако всички обичаха театъра,
нямаше да има представления.
Аз не приемам шегата за драма, ...
* * *
че непрестанно мисля за теб...
суетата не ме спря
да гоня вятъра
и нищо не ми попречи ...
Пенсионерско
хвърлям новата двулевка
и посрещам с вик „Ура!”
щастие – кафе с съседка.
Грабвам Нокия в ръка ...
Живот
никой не е съвършен
отраженията ни - също
ярък топъл студен
сам създаваш своята същност ...
Преображение*
Лято е... И тишина...
Вечер... Нещо омилее...
Хлуе нежна ведрина
вятър палав щом повее... ...
Дяволско
разлютих ли Боговете,
та прокудена душата тлее
измежду световете?
Да не съм кръвта му пила, ...
Очите си по теб изгледах
Чии ръце ли ще те носят?
Нозете къде те водят?
С чии очи ще гледаш към звездите?
В косите ти, кобили черни ...
Тъжна песен
не виждаш ли как силно ме боли
от липсата ти, тука на земята?
Душата сякаш в ада ми гори.
Сълзи се стичат тихо, безутешно, ...
Нощем
Нощем разговарям с теб.
С думи, с ласки, с любов.
Нощем пиша те в стих.
Нощем пия те на глътки обичане. ...
Изгубена
Гореше първо бавно, после бързо.
Горя до края.
Запали се случайно... Уж нас пазеше от края.
А се запали и сама горя до края! ...
Простете ми...
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.
Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.
Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче. ...
Коледна надежда
Пак отново е дошла люта Зима у дома,
със снежинки е покрила и дървета и поля.
Преспи пухкави е тя навяла, в гори и планини,
път–пътека очертала през заледените реки дори. ...
Петък 13-ти
и петък е, ама такъф - фатален,
носа си няма никъде да мернъ,
та аку ще и вън путоп да стане.
У нас шъ си лежа сама ф лиглото, ...