Божественото в Любовта...
Недокосната като капките роса по тревите,
във които са се скрили първите слънчеви лъчи;
нежна като аромата на дивите цветя;
възторжена като песента на птиците ...
Не се доближавай,
аз съм огледало и собствения си образ ще видиш
и себе си ще харесаш,
а огледалото с моето име ще наречеш.
Доближаваш се бавничко, ...
Обичах да се взирам във небето, във полята, във звездите..
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците...
И плачех заедно със твоите неволи, см ...
Странно нещо е животът!
Ту прекрасен нюанс на изпепеляваща жарава.
Ту студен като късче лед от тъмната забрава.
Събиращ в себе си мечти, хора и съдби,
рисувайки съвършеността с багри съдбоносни. ...
Сънувах сън, как крача боса аз...
От облаците бели отведнъж
с крила небесни долетя пегас,
обязден от красив и смугъл мъж.
В усмивката му имаше тъга. ...
Ще срещам твоите очи
и поглед в устните ти аз ще впивам.
Ще чакам думите ти, но, уви,
тъй много са стените помежду ни!
Понякога ще пращам своя полъх – ...
Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи… ...
Едно сърце, а как да побере
във себе си любов и отчуждение?
Отвън борби, отвътре страхове.
Туптежна страст за обич и спасение.
Едно сърце, за радост и за мъка, ...
Аз мога да остана в този миг,
във който глътвам дъх от вечност,
а нощта да бъде само вик -
на слънцето, което е далечно...
Ти може да си просто тяло, храм, ...
Знаете ли вий, дечица мили,
че аз малка някога съм била?!
Не играех в детската градина,
детството на двора ми премина.
Имахме животни най-различни: ...
Ръката му палитрата отваря
и с цветовете четката се заиграва,
един копринен шал във бяло,
сред мислите му разпилени засиява.
От вятъра се вее размечтано, ...
Очите на татко
Днес бях в родното място след дълго отсъствие.
Очите ми бликнаха, усетих дълбоко присъствие.
От пространството, пълно със стари мечти,
моят татко ми говореше, като на живо почти: ...
Обрулени листата на надеждата
по пътя си изгубват смисъла,
а ние - смахнати, дори и не поглеждаме
с какво са листите изписани.
А то е там - загнездило ...
Не поглеждай в очите ми, Страннико,
те са тъмни огньове на Ада,
не дълбай в душата ми тайничко,
моят свят тъй отдавна пропадна.
Ще запалят и тебе огньовете, ...
Животът ми до глупост взе да преиграва
във второ действие, преди антракта.
Запазил ми е място в ложата, отляво –
по-лесно да ме стреля с реплики апартни.
Халтура. Самодейност. Вече ми нагарчат ...
Мутри днес пак ни управляват.
От предишните много се не различават.
Лидерът им с Черепа е свързан.
Към олигарсите е той привързан.
Труда си нарича седянка. ...
Един ден човекът ще разбере, че може да стане Бог,
но преди това друг ще е попречил.
Той, другият ще е осъзнал, че човекът не бива да става Бог,
че човекът има стойност единствено като творение на Бога.
И този друг ще е човек.
Опитват се да ни подравняват, приятелю.
Ей тъй на - с тримера, покрай бордюрите.
Да не им се оплитаме,
ако може, в краката им.
По-зеленички и еднаквички. ...
Една достолепна дама ми зададе въпрос:
Кога пишете и на кого посвещавате красиви
любовни стихотворения?
Любовни стихотворения се пишат когато
Сърцето пее, лети в небесата и сваля звезди, ...