Ако съм цвете – ти си почвата, която го подхранва.
Ако съм птица – ти си въздухът, из който се рея.
Ако съм мустанг – ти си вихърът, който ме понася.
Ако съм слънце – ти си вятърът, който гони облаците, които ме засенчват.
Ако съм усмивка – ти си мускулът, който я предизвиква. ...
По пазарите и магазините - скъпотия.
У народа - мизерия, беднотия.
Налапаха се мафиоти, олигарси.
Емигрант на Запад - там си,
вместо страната да градиш ...
За работата
Стремя се, следвам, боря се и искам,
да бъда вечно първа, най-добра – изисквам!
Работя много, рано, късно, през нощта,
впечатление огромно да направя ща! ...
Не съм за този свят родена, Господи.
Насън живея - в мои светове.
Преплувам океани, търся острови,
където няма лоши ветрове;
където всички хора се обичат ...
Запретнах ръкави по първи петли,
меся хляб в тази утрин прозрачна...
Любовта ми се стича по пръстите...
И тестото пораства – добро и голямо...
То е меко и топло – ...
Тя седеше отново там на масичката,
присвила краката си вън на терасата
под звездното небе!
Отново плачеше и говореше с Луната,
говореха си тихичко, за да не ги чуе никой! ...
С тънка свещ във ръцете ми - вярата,
аз ще тръгна навред по света.
Всяко зло като лист ще изгаря,
от лъжи ще горчи съвестта.
Светъл лъч в тъмнината на нощите ...
Летящо щастие
Не виждаш ли, че времето лети
и че светъл лъч от щастие душата ти огрява.
Не виждаш ли сред теб животът как блести
и как прелестите свои в теб отвътре отразява. ...
Прибирам се с последния тролей.
Ужасно дълго във дъжда го чаках.
А ватманът за нещо си бесней
и с нервни фарове разсича мрака.
Седалките са изтощени. Може би ...
Някога, преди години, след първата среща,
там някъде, на старото място до фонтана,
в късната вечер под светлина трепереща –
там безусловно беше целувка обещана.
Години, хвърлени в миналото далечно, ...
Не ме храни с думи, с обещания не ме храни,
по-добре си замълчи, върви,
не чуваш ли, върви по твоите си пътища -
толкова тесни, че двама са много,
толкова прави, ...
ПОКАНА ВЪВ ФОРМА НА МАЛКА БАЛАДА
на Франсоа Вийон
Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра ...
Напомняй ми, че жив съм още
с очите си – две грейнали слънца.
Дари ми изгреви след нежни нощи
и залези, узрели в любовта.
Напомняй ми, че жив съм още ...
Броди призрак в нощта непрогледна
с пламък плачещ на ранена душа,
търсещ в мрака светлина и утеха
за свойта ранима, поетична душа.
Протяга ръцете си и моли за прошка. ...
Прости ми, не успях да те опазя
от всичките среднощни страхове,
от болката, сълзите, самотата,
от неговите думи, бесове...
Прости ми, не успях аз да ти кажа, ...
Това, което нявга преживях,
не може никой да ми го отнеме.
Същото, едва сега разбрах,
че ще улегне, но нужно е време...
Така откривам новите си сили ...