Стихове и поезия от съвременни български автори
Август
под ситните капчици пот.
А вятърът, грабнал минутите нега,
се крие из синия свод.
Очите полепват от прах и умора. ...
Ода за мобилния интернет
тъй дълго да крачи по пътя славен,
съобщения да не изпраща,
човек да кара за главата да се хваща!
Ах, как обичам интернета бавен, ...
Стъпка...
винаги зад гърба ти, а никога заедно.
Уморен съм, мила, мощност вече нямам,
шепот от сърцето чувам, съдба в ръцете да взема!
Права си! ...
Линията
инак аз завинаги оставам там -
толкова далеч
и близо
до любовта... ...
На мама
Искам
да те сложа на масата
да си кажа молитвата
да те намажа
на късче хляб ...
Нека
в изстиващия миг на вечността.
И нека да не сме така далечни,
тъй-както е далечна верността.
И нека да сме сенки сред безмълвие. ...
За последно
като тъжна падаща звезда.
Сълзи изплакани, орисани
да се ронят до края на света.
Година последна и едничка, ...
Акварел
неделна утрин с вкус на тръгващо си ято
от многоточието на сбогуващите се неща
отпивам първа глътка и отпращам лятото
все по-далеч от сведената над тъгата си върба ...
Спомен...
Това е една История за любов...
Една красива уличка в градчето,
забравено сега отдавна вече,
а някъде зад къщите морето ...
Мечтата...
Имам си една мечта,
почти като живота стара,
с божествен огън в мене тя:
гори, пламти, но не изгаря... ...
Заклевам те, Обич!
Звездите как ще стигна без крила?
Недей ми позволява да съм само тяло.
Или да бъда дух безкръвен. Без мечта.
Ако те няма как ще се запазя? ...
Последната невестулка
свободна в хищния си избор, съвършена
в изящната си форма. Готова винаги да избяга
от клишетата, дори от своето собствено.”
И се усмихна в ъглите на безкрайно изречение... ...
Старата жена
не знае нито дати, нито дните,
тя носи спомени от аромат
на подранили есенни листа
и лута се между стените. ...
Нещастник
С лице покрито от усмивка-маска,
с душа зад ледена стена,
със завист в погледа и
с недоверие към всеки, ...
Няма
събереш нещата
и да напуснеш
черепната ми кутия
вземи си отпуск ...
Не знам
Ама в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушат.
Не мога да се отърва ...
Луд от любов
Тишината боли от желание.
И тогава времето спира
прималяло от любов
в сливащо безвремие. ...
За общата паница
на всички няма да даде...
А колко дълга върволица
от нея иска да яде!
Не малко тя е облажила. ...