Стихове и поезия от съвременни български автори
***
Боли от грапави истини.
Боли и от обичане.
Тогава спира времето
и идват сълзите... ...
Към БОГОРОДИЦА...
Ти свята Богородице, кажи,
отгде си вчела хубост ненагледна?
Дете свещено на ръце държиш
и пазиш го от сили скверни! ...
Хера
Страшна трагедия в Черно море при "Босфора"
Потъна кораб "Хера" със 17 българи и 2 украинци всички момчета на 22,23 г., капитанът на 50. Корабът бил натоварен с въглища от Украйна, морето бурно, вълни 4 м., потънал за 2 - 3 мин.
По-черно стана Черното море
деветнадесет млади души ...
Размивам цветовете
като струящ от бял елмаз син цвят,
пристъпвам към любовните си драми.
Спокойно, бавно, важно, тежко,
аз пак съм тук и пак поднасям се ...
Изгубена звезда
лутам се в необятното
и прекалено тясното за глътка въздух поне.
Гледам звездите и те са като мен -
самотни, но красиви, ...
При татко
буца в гърлото ми мисълта забавя!
Свещта запалвам, питам и се моля:
„Добре ли си сега там, Татко... горе?”
Мрежа влажна погледът разпръсва, ...
Запази се!
не се сбогувай с твойта самота,
тя може да твори, да те обсебва,
да раздаде от теб и на света.
Защото самотата е самотност, ...
Статистът
Драматичен и сложен герой.
Отговаряше с чар на въпроси -
откъде и кой всъщност е той.
Наживя се. На сам и напук. ...
*******
излизам от последния сън и утрото ме събужда
сънуваш приказките от детството си
отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай
стигаш края на последната приказка ...
Буйна река във вечноста
замислена мълча, ти покрай мен минаваш - буйна река.
Подаваш ми ръка - ,,Не ме е страх''
казвам си и я приемам.
Повличаш ме нанякъде в райски земи, ...
Ти си моята светлина
ти си светлината в мрака, способна да погубва.
Знам, че ти се струва странно и безкрайно чудно,
но просто се нуждая от нея до полуда.
Ти си моето истинско спасение, ...
Поет
че човек съм различен, който не крачи,
заедно с теб - приятелю мой и любима,
заедно в ден и беда обозрима.
И аз като тебе съм, просто човечец - ...
Сълзите на камъка
като в пясъчник бавно пълзят...
Може би ще отминат сърцето на времето
без да капнат и без да заспят...
Сълзите на камъка виждат промените, ...
Лабиринтът
и в бутониератана живота кича
безброй слова.
Опитвам да се догоня, да се настигна,
но като кучешка опашка се изплъзвам. ...
Още веднъж за Любовта...
(мисли на един информиран)
А виждаш ли, забравил съм, не помня
последен път кога те пожелах,
защото като мелница огромна ...
Свикнах да ме няма в сърцето ти
Свикнах да ме няма в сърцето ти.
Там празна дупчица от мен стои.
Кажи, не е ли болка?
И не липсвам ли за миг дори? ...
Лятно
с настроение приЛятно.
Правих опитчета жалки
все за мимоЛетни свалки.
В „Гларус”– непреЛетна птица ...
* * *
че никой не можеше да го
съживи, докато не се появи
той, с букет цветя в ръка и
поглеждайки момичето, което ...
Не ми харесва този свят
в големия, безмилостен свят.
Аз съм просто една мравка,
която с лекота ще строшат.
Чувствам се толкова слаба, ...
Защо, Природо, ме наказа
Защо, Природо, ме наказа?
Защо остави ме сама?
Защо в живота ми показа
толкоз нерадостни неща? ...
Малко лично за моето Аз
- Че аз постоянно съм усмихната!
Истинска ли ми е усмивката?
- Ами, не знам! Свикнах с маската и не се замислям кога е истинска и кога не!
Дали плача? ...
Нощно море
Морето нощно аз обичам –
с ръцете ти към мене тича.
Гальовно цяла ме обгръща
и пламва цялата ми същност. ...
Храм
освен с разлъчени любови,
и улици с усоен хлад,
и звън на бляскави окови.
Че в шеметния водовърт ...