Това е полетът на тези птици. В онази - нашата минорна песен.
Две истински печал - зеници. Две стръкчета фалшива плесен.
Две пагубни следи - години. Две болести в съня ни грешен.
Тук вярата е само в синьо. Тук изходът е вечно днешен.
А има ли живот насила? В смъртните криле на Дявол. ...
Умрях ли за себе си, Боже, умрях ли
за всяка себичност и плътска мечта?
Талантите в мен до един разпилях ги,
подгонила вятър с измамни крила.
Единствено мъртъв от кръста се слиза, ...
Целият в бяло, достолепно стои
в средата на двора ни снежен човек.
Зачервил се носът му, сякаш е морков,
вече трети ден сняг го вали.
И вятър го духа, но той не се плаши, ...
Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...
Мълчание, красноречиво като думи,
раздира тишината с тъп кинжал,
отекват спомени и стъпки, пусто е...
до кръв боли и до премала.
Аз ще намеря на слънцето изгрева, ...
Защото съм омесена от кал,
душата ми все в тъмното се вглежда.
(И кой ли Бог така ме е създал –
да бъда антипод на слънчогледа?)
И щом се мръкне, някаква тъга ...
И вечер аз приличам ли на вятър?
Приличам ли на обич отминала?
Дали ме чакаш нейде сам и стар,
или аз бях една искра изстинала?
И там, далечен, колкото бе и преди, ...
Anger is what I want to let go,
Anger is what I need to give up
Something is stronger than it, I know
And I believe that love is the bulb!
You, slitty little bastards! ...
Белег за връщане!
В този сводест чертог е студено
и вали от таваните прашна тъма,
само в ъгъла с хрип, участено,
скърца с панти ръждиви олтарна врата. ...
Казваш, в отделно чекмедже ме събираш
и щастие голямо ме наричаш,
не се променя истината тъжна само,
че силно ме желаеш, но не ме обичаш.
Но за теб съм и ще бъда искрящо звънлива, ...
Не тъжи, мое светло момиче,
всяка зима си тръгва след време.
Не обричай душата си птича
във студа сам-сама да трепери.
Виж, снежинките - беличко-сини ...
Отново ми се иска да съм малка -
като дете да бъда потопена,
в купела с водата осветена.
Нечистото от мен да се отмие,
петна от злоба, мисли с черна кал ...