Поезия

253,1 резултата

Ще...

Когато профилът ми се разсее
в лагуната на октомврийското море
и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,
душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...
Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета ...
1.1K 10

Тук беше

Тук беше
Няколко метри
застлани с тъга.
Издрани стъкла
и сърца - ...
608 3

Събуди ме...

Изведи ме от прегръдката на вечната тъга!...
Претръпнах вече и не ме боли:
от горчивата амброзия на дните,
от прекършения устрем,
от счупените пръсти… ...
1.2K 9

Пробуждане

Заключих се в измамното си щастие,
ръцете си протегнах към миражите на любовта
с надеждата, че ги достигам,
загубих се извън реалността.
Лутах се във лабиринта сложен, ...
1K 3

Усещане за вечер

Усещане за вечер
Светулково пристъпва залезът
в красотата на лятната нощ.
Събрала светлина, тишината пее рок
и споделя за любов. ...
1K 1

За седемнайсти път

Момчетата ни, вече са мъже,
които носят българското знаме.
Момчетата ни нямат страхове.
Те имат почит, дълг, достойнство, памет.
Момчетата ни, вече са мъже. ...
590 4

To

TO
Упоена съм трайно от мириса
на море и на диви череши.
Лудна детството в моите ириси.
Ще се пръсне от гъдел и смешно. ...
1.4K 24

И какво е животът?

И какво е животът? Кратък миг от безкрая.
Нежен полъх на вятър минал тайно в нощта.
Като пролетно цвете, днес уханно мечтая.
Утре есенно жълта – прегоряла трева.
За какво е животът? Шепа дни на забрава. ...
673 5

Холограма

Спомен избледнял в главата ми остана,
а от него имам рана.
Лице, очи, нос, уста,
едва те помня.
Чакам да се върнеш поне в моя сън, ...
541 1

Ежедневно

Прошумолява весело денят
покрай прозореца-илюминатор,
през който наблюдавам всеки път
живота по небесния екватор.
Обличам пак скафандъра от смях ...
549 6

„По-добре чрез война, но най-добре чрез любов“

„По-добре чрез война, но най-добре чрез любов“
Опитвам да намеря цензурирани думи да опишат моя гняв,
заключен съм в мисълта на текста ми като грях.
Свободата на словото не стига, трябват действия, за аморални
противодействия, заради несъответствия. ...
964 1 1

Равновесие

По глухите алеи на Предишното
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.
Замаян от бохемските рапсодии, ...
868 11

Рано на път

"Вечер ме баба дълго подканя..."
Владо Любенов
- Неравноделни тактове
Кучето лайва, мъж се провиква,
мен ми се вижда тиква на плет. ...
681 6

Орис

Орис
Нощ като другите -
безкрайна, сива, мразовита.
Камината изпълва с топлина
душата ми от болка свита. ...
564

Сбогуване

Няколко минути насаме.
Няколко тежки въздишки надигат се в гърдите ми.
Иска ми се ти с мене да идваше към онези висини,
но писани са ни само няколко минути да сме сами.
После ще си тръгна със сълзи на очи. ...
1.1K

Сбогом...

Сбогом...
Едно красиво момиче, две сияещи очи
със силата да разпукат пролетта...
Едно прекрасно момиче, а ухаеш на сълзи,
отивайки си тъжно, като есента. ...
1.5K

Разказвай

Разказвай, за всичко разказвай...
аз искам да мина по всяка
пътечка в леса дълбок,
където си бродил от малък.
Да глътна от всеки поток, ...
1.9K 1

Лято

Нарамил торбичка по прашния път -
така си отива денят...
И летните облаци бързат
към слънчева мека постеля,
вечерят все още звездите, ...
669

Идва влака

Трака – трака!
Идва влака!
Баба зелето претака.
Грачи в мрака
черна сврака. ...
1.4K 2

Майка ми

Какво лице.. Каква красота!
Какви очи..
О, тези очи биха могли да те преследват цял живот...
да не можеш да заспиш заради тях,
а когато това случайно се случи, ...
1.1K

Минута за мен

Ако имаш минута за мен,
а ме няма, тревите попитай
слънце имам ли в мрачния ден
или с вятърни бури се скитам.
Ако имаш минута за мен, ...
1.2K 4 15

Елегия

ЕЛЕГИЯ
Чувства се вихрят в мен.
После – стихват.
Пустиня.
Мираж далечен. Студен! ...
797 2

Изтърколиха се годините

Завърнах се към старите руини,
на детството, към полъха му свиден.
Назад аз тръгнах, към дядовата къща,
вече със име на жена, а не на момиче.
Изтърколиха се годините, ...
1.2K 3

Задкумалисие (Съвременна стихо-приказка)

Хайде, малко замисли се!...
Нека прочетем отново
старите ни приказки!...
Кой стои, дете, зад Кума Лиса -
тая хитра комунистка?... ...
990 9

Секунди щастие

Заглъхна тиктакането
на живота забързан.
Остана само ръката ти
и две очи, впити в устните ми.
Кожата ми потръпна ...
1.4K 6

Морска целувка

МОРСКА ЦЕЛУВКА
Морето
се целува
със земята.
На приливи ...
548 2

Приятелството

Приятелството
По светa имa нaвсякaде
лицемери и лъжци,
но тaм имa и някъде
хорa с чисти души. ...
765

Слънчеви усмивки

Нощ,
море,
луна…
Плисва се вълна.
По пясъка ...
706 6

Щастие

Щастие
(Албена 1991 г.)
Вечер. Светлини. Мотори.
Играещи пламъци. Весели хора.
Замислен художник рисуващ картина. ...
1.7K 6

Животът си тече

Дойдох, видях и... си отивам.
Една предречена съдба.
Във туй пространство аз се свивам,
като изплакана върба.
Сега реката ми изтича ...
511 4

Рефрен

РЕФРЕН
Повредена е
тази плоча.
От години
все един рефрен. ...
645 3

Моят ден

Моят ден
Моят ден започва
с обичайната белота,
с дъх на йодови пари...
със стенания и въздишки ...
567

Литография

Тръгване от някъде...
Начална гара,
самолети,
влакове,
някакви коли... ...
691 2

Велосипеди

Хубаво беше, момчета.
Бяхме на десет-дванайсет години,
имахме велосипеди
и те ни стигаха.
Вечно превземахме улици ...
963 9

Болкоуспокояващи

болкоуспокояващи
за летни гуми с настинка
по пътя - квадратни окръжности
циркулирам
кръжа и паркирам ...
668

Крепост

Може би е по-добре така:
Да се заключиш зад една врата,
да се отпуснеш в мекота кресло
и да не питаш де, кога, какво...
Да гледаш през прозореца навън ...
642

Гатанка 21

Той е мъничко момче,
ще се учи да чете,
свърши детската градина
и през новата година
всички ще му казват как, ...
1.1K 3

Живот ли е

Усещаш ли ударите, чувстваш ли агонията?
Дори в дъха ми има болка, пронизваща сърцето.
Буреносен облак се стоварва върху мен,
единствено се чудя за какво ли съм роден?
Подлост и предателство, обграден съм от страдания, ...
860