20 530 резултата
Разпъната на кръст
RemaTe
Блещукат весели звезди,
гирлянд - опашка на комети
и млечен път се вие там, ...
  507 
Оцапани в кръв
на живите довчера,
идват за нас, лъжи да плетат,
да скрият образа си на Химера,
в раните наши да бръкнат с пръст... ...
  610 
Белязан от душата си да страдаш.
Опитваш се да бъдеш истински човек...
И в пролуките житейски,
опитваш се да трупаш опит!?
И шанс нормално да живееш. ...
  473 
Никога пак коледен сняг
Гарванов грак порграка сред лунния зрак:
Ще има ли сняг както нявга? Вече Нивга пак.
Няма празник, няма делник, само сивота,
ни следа от зимна белота. ...
  1528 
Родена съм вовеки да обичам.
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите, ...
  705 
От какво се отказваме?
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики! ...
  525 
Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...
  679 
Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...
За Изгреви и Залези мечтах, ...
  373 
Безсмислие
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа. ...
  724 
ЧУДО НАПРАВИ ВОДАТА
Любов искряща затваря рана –
жива вода от небето!
Манна небесна – обич излята.
Пее във мене сърцето... ...
  546 
До дръжките на листата е подгизнало всъщност.
Небето оплаква разлъките.
По калните, набъбнали пътища
броди вселенската мъка.
Последното злато от бели тополи ...
  498 
Построих си дворе ц-
влязох, станах за присмех,
а дворецът - на замък във пясъчника.
Построих самолет -
за да литна, си мислех, ...
  493 
С длето дълбаят
по лицата ни
годините,
и бързо плешивеят
мисли и коси! ...
  315 
В красивите ти мигли се заглеждам.
Смъртта ти е кодирана зад тях.
В походката ти отскокливо лека,
в свенливата усмивка пълна с грях.
Настъпих Цвете върху тъмните поляни, ...
  1741  53 
Искате ли да ви кажа
за сърцето?
То е което ни движи
когато душата не вижда
и стене ...
  745 
Съмва се а утрото е тъмно!?
Въпроси във умът ти се въртят?
Къде си?...Дали във правилен
момент си тук...
Може би ти просто съществуваш!? ...
  483 
Талант - или го имаш, или нямаш,
но и да го използваш е талант.
Сърце - или го вземаш, или даваш,
но само дадено сърце е диамант.
Молба - или я чуваш или глух си, ...
  697 
Тленност
Пясъчни пътища бродиха в пустите мисли,
бледни луни крадяха мечтите бели и чисти,
буйни реки измиха пълзящи съдби в пътеки,
вятърни бури разпиляха верни посоки. ...
  888 
Живей
Бъди човек, а не човече
с нежно подадена ръка.
Живей, за да оставиш спомен
и светла диря в паметта. ...
  715 
Не обнови живота си,
понеже беше твърде зает
да преодоляваш
наслоените петна,
те потъмняваха и ...
  676 
Уличното куче играеше шах само със себе си.
Не може да правиш това, ти си улично куче,
винаги си бил улично куче.
Не може да правиш това.
  396 
„Кентавърът на мислите сега говори с теб.”
/”Импресия на мислите” - М. Мисана/
Стоя в страни от себе си
и наблюдавам -Кентавърът* говори
опитва някак си да ми внуши, ...
  842 
Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.
После да пуснеш ръката на тате ...
  874 
На барикадите ще има винаги
борци за свобода!
Защото винаги в света
подтиснати ще има...
А само в битки се трошат ...
  358 
Кентавърът на мислите сега говори с теб.
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
последният ти текст хербаризира.
Нахлува приливът на тъмната луна ...
  1022  26 
П О С О К А
Една трайна посока, един вечен покров –
неизменно вградени в моя вътришен зов.
Една луда вихрушка все препуска в галоп.
Ту извие над пътя, ту се свие във сноп. ...
  509  11 
Имам доста... милиони.
Скрити. Мои. И народни...
Стари здания в Страдания...
Чудни спомени в Забравия...
Знания. Идеи плодни. ...
  355 
Дали си бряг, до който ще достигна?!
Понякога се мярка същността ти
сред поривите на вълните жизнени.
Тогава се разливам безостатъчно
в чертите между твоите пространства. ...
  608  10 
Завеси,
актьори,
интериор,
и после! О, ужас!
О, драма! ...
  556 
(посветено)
Последен пак оставам сред нощта,
в невидимата, островърха кула.
Без телескоп да търся най-далечната звезда -
тъй близка на сърцето. ...
  1249  29 
Много
тънко и фино деликатна
е моята
душевна протяжка.
На ръба ...
  663 
Доставя ли ти радост смърт на ближни?
Ако усмивка скрита плъзва по лицето,
в живота значи нещо си постигнал.
В червилото мъртвешко на съмнението,
под бледи устни, вярата умира. ...
  1048  15 
Многото отмина, малко ми остана...
Аз ще си замина, като всеки друг.
Тука на земята диря ще оставя,
а в бразда-засята - тежкия си плуг.
Стихове оставям, за да се прочитат. ...
  458 
Привидността - повърхност на стъкло
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море, ...
  723  18 
ТЯ
Душата за нас е толкова важна,
повече плаха, много тревожна,
макар от сълзи понякога влажна,
често е вяра и не е безбожна. ...
  629 
Артистичен псевдоним с чужд произход
за бивш българин в блато без изход
Чуждоземен бог копае гробове и пали пожари
Таен агент в мрамор дълбае "България".
  426 
Аз вярвам
Земята не ще бъде същата
и човекът ще бъде различен,
изхвърлил отдавна той вещите
ще бъде във вечна хармония. ...
  523 
С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...
  1187  30 
Разливане
Шепа разпилени птици
оживяват двора,
изтляват спомени-искрици,
някога упора. ...
  423 
В живота си съм бил със много хора
и с тях във обща работа съм бил.
За мене те са били и опора,
и времето със тях не съм убил.
Но идват те при мен и си отиват... ...
  383 
Предложения
: ??:??