Стихове и поезия от съвременни български автори
Непреодолимости
една
шушумига, издигната
нейде високо в небето
се стрелна във бездната ...
Разлюля ми се душата...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра-
да не отнесеш омаята
тъй чаровна на нощта!... ...
Роля
В живота си, човеко, ти играеш разнообразни роли,
но никога нямаш смелост да покажеш свойте чувства голи.
Днес си с кожа, изваяна от злоба и лицемерие.
Утре си чист като сълза. ...
Разпятие
Като абсурдно-неприлична кръпка,
събрала цветовете на дъгата,
стоя на още по-абсурден кръстопът,
там, где нивга няма да се срещнат ...
Пинокио
за момче, сглобено от дърво?
Майсторът му вдъхнал лъч от вяра -
чудо в сътворено естество.
Впуснало се плахото мъниче ...
България - две и тринайста
Тъжно време, немерено, твърдо
блъска ни в Ноев ковчег по вълните
и насам, и нататък... Въпросът е:
за какво ни е Ной без потопа? ...
Еклиптика
и в мъркащо безвремие кротни ме.
В изтичащия миг не искам повече,
достатъчен е полъхът интимен.
А чувствата - искри - какво ли значат те, ...
* * *
Всяка болна душа ще плаче за внимание
и всеки жест ще бъде нежна тръпка.
Всяка нощ ще е винаги особено тъмна,
защото тъй се чувства по-сигурна от всякога. ...
Момичето
говори всяка вечер със звездите.
Докосва плахи спомени с ръце.
Разплита ги и после ги заплита.
А раните превързва в самота. ...
Първо зъбче падна
от нанизчето изхвърчало!
„Пак си сладък” - каза мама -
и целуна ме засмяна!
„Хайде, вранке, зъбчето клъвни ...
Нямам нужда
а някой да бъде опора за мене...
Да поеме ръката ми в силния вятър,
забравил за трудности, студ или време.
Да ме приспива гласът му нежен и топъл ...
Ти и аз
пак с усмивка те събличам
и с дьха си аз те кьпя,
а с целувки те обличам!
Ти в прегръдката си моя, ...
Непрежалима загуба
Петима младежи вече ги няма.
Към нищото взели са и те своя кръст.
Бог да ги прости и лека им пръст!
Думи от целувка
в себе си и да ти подаря цветя,
ти ме караш да повтарям
нещо загатнато от теб в усмивката...
думи измъкнати от целувката ...