ИЗУМРУДЕНА ВСЕЛЕНА
Просторът, опнат върху равнината гърбава,
е стар и дрипав като циганско чергило,
църцори в шепите на бледа сянка върбова
поточе – струйка лилаво мастило. ...
Ще забравя аз някога тебе - несретнико,
как погуби душата ми без капчица жал,
как ме срина по урвите диви, проклетнико,
как надсмя се над мен, като твар...
Всяка болка притихва и нощ отминава. ...
И в лицето ти, през сълзи, пак ще се изсмея,
ще се правя на силна, ще псувам и ще крещя...
А щом се прибера, за ръцете ти отново ще копнея
и ще прикрия мъката си в нощта...
Нима не искаш да ме сюрпризираш?...
Отровно, нелюбовно ме презираш?...
Не съм ли секс-експертът най-достоен -
че да ти бъда... избора любовен?...
Защо ли любовта ми ти кастрираш? ...
Колко пъти изпускам влака към себе си,
несверила часовника-истина,
с тежки куфари - нерешени ребуси
на перона на Недонаписаното.
Колко пъти се лъжа в лицата зад маските, ...
Уморени са очите ми, любими, да се взират в пътя прашен все за теб.
Уморена е душата ми, прости ми, да копнее без минутка да се спре.
Уморено е сърцето да пулсира във очакване на всичко недошло.
Уморих се да тъгувам и умирам, ден по ден... безропотно…
Уморих се, трябва да отдъхна, да те чакам просто ...
В малкото градче на края на света,
непознато дори на местни хора,
има една къща стара, много цветя
и една крива череша на двора.
Първите слънчеви лъчи огряват ...
Поглеждам небето – безрадостно, сиво.
Природата тъне в безцветна мъгла.
Денят ме притиска и страшно, и диво.
Изпадам в бездънна печал и тъга.
Да, всъщност това е житейското бреме. ...
„Има два начина да изживееш живота си. Единият е, сякаш не съществуват чудеса. Другият е, сякаш всяко нещо е чудо"
Алберт Айнщайн
Чудесата са неразривни и монолитни.
Те са нюанси от неизвестен цвят.
Има ги в пълнежа на моите възглавници, ...
В градина пъпеш, плод бостански.
Слуга е на генерала Ганьо Балкански.
Вифаджия с уши големи.
Подслушва сини, зелени, червени,
та да вземе мед от кацата, ...
Кажи ми, що желаеш, Душо моя?
Кажи, с какво да те даря?
Ако искаш, мога от небето звезда да ти сваля!
Ако искаш, мога в скъпи дрехи да те наглася?
Или с отбрани манджи да те нагостя? ...
Ти си тази, която привлече очите ми
и забравил за целия свят,
следвам плах, събудил мечтите си,
а в душата сигнали от чувства звънят!
Ти си тази, която подмами ръцете ми ...
Наранената душа не обвинява,
тя търси причината в свойто сърце,
усмихната през сълзи се изправя
и тръгва смело да се раздаде.
Възражда се отново в тъмнината, ...
Нощта се преоблече в нова роба.
Съблече черната си стара рокля.
С лилава на сребристите цветя
и със коси на златни букли.
Превърна се в море от кадифе. ...
"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората - ...
Благодаря на Кадир, че сръчка музата ми с това:
Тази нощ размечтала съм лято,
нежни бризове, смях и отмора.
Тази нощ закопняла съм ято
волни птици дивящи простора. ...
Когато съществуваш във химерите
тук всеки полъх буден ме държи.
Такава обич няма да намерите
тъй дълго във небето да кръжи.
Синее то, от щастие преливащо, ...
Видях слънца. Видях и океани.
Живях без страх. Живях сред драми.
Живях за мен. И против мене.
Бях с дъх студен. И вдишах навреме.
Имах сила. Имах светлина. ...
Не ми изпращай подаръци, искам те гол и първичен,
и не ми целувай ръцете, други места ме възбуждат...
не искам да слушам колко съм хубава, че ме обичаш...
аз в думи не вярвам, а от тези съвсем нямам нужда...
Не ме изпращай до входа, нима ще ме някой открадне, ...