Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Кой ти каза

Кой ти каза, че плача,
беше просто прашинка...
Май се имаш за важен
щом си мислиш – раних я.
Кой ти каза, че плача, ...

sandra_19_84

Поезия » Любовна

1.2K

* * *

Моето чудо си ти
във съня ми проговаряш
и светлинка в тунел
ми показваш,
а после как дете ...

frozen12

Поезия » Друга

874 1

Девет месеца

Когато си спомниш за нещо красиво,
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си. ...

Stanley

Поезия » Бели стихове

1.1K 6

По пътя си

По пътя си
По пътя си към края -
същински будала -
изхвърлям и поставям
все нови начала. ...

bojilova1

Поезия » Философска

868 2

Липосукция

Днес трябваше да ставам рано,
а така ми се сънуваше...
Или по скоро досънуваше,
защото вече се намирах там - сред сънищата,
с които винаги ще си сънувам, ...

stanef

Поезия » Бели стихове

1.3K

Огнено

Станал ли си с огъня ортак
не сънувай тесни коловози.
Че във тях, повярвай, няма как
да узнаеш кой си… И защо си
трънчето в спокойната пета ...

danigallery

Поезия » Любовна

1.5K 2

Безполезен пришълец

В сърцето си останах архаичен.
Скиталец - не от този свят роден.
Най-простичко се учих да обичам -
да дам дори последното от мен.
Последен къшей, риза и завивка - ...

Vedrin

Поезия » Гражданска

738 7

С дъх на море

rudin

Поезия » Хумористична

791 2

Пясъчни стъпки...

Когато притихнал
денят се провира
през сънени капки
изплакана жажда
и в малки черупки ...

beti

Поезия

1K 18

Два паметника

Два паметника
се издигат
във ада, на площада душен:
на дяволчето,
дето някога ...

Ангар

Поезия » Друга

745 2

Урок по анатомия- 2

Урок по анатомия- 2
Аз първият урок по анатомия
не съм забравил, ето цял живот,
че първата дисекция, която помня
ме буди често целият във пот... ...

jollyroger

Поезия » Философска

691 4

Калем за безсъние

---
Животът ми струи — престъпно кратък.
Зад мен остана младият ми смях.
Децата са божествената пратка,
която разпечатах със замах — ...

stenli499

Поезия

909 7

Целувай ме!

Целувай ме!
Ну, целуй меня, целуй,
хоть до крови, хоть до боли
Есенин
Целувай ме! ...

teddy76

Поезия

1.5K 8

В отбора на добрите

В отбора на добрите
Доверието е нещо крехко.
Веднъж изгубено в лъжите,
изречени от нас самите,
изгубено остава вечно. ...

adjo

Поезия » Друга

794 2

Момичето с кафявите очи

Казва, че със слънцето греела и тя,
а не разбира, че засенчва го със свойта красота.
Тя не просто сияе,
тя на сърцето ми влияе.
Но тъжното в моята история, ...

shushupal

Поезия » Любовна

2.5K 3

Сирак

С И Р А К
Какво е да си бездомен?
Какво е да си отраснал без прегръдка?
Какво е във всеки сетен час да се надяваш за милувка?
Какво е в леглото вечер самичък да заспиваш? ...

skryndzolina

Поезия

894 3

Незавидно

Махам рани от себе си,
махам страх и засъхнали кърви;
стържа бели цикартрикси,
безвиновно съшивам вини
и ви гледам от упор, ...

670301

Поезия » Друга

730 3

Успях те, Животе!

Успях те, Животе, успях!
Макар че и опитен заек
ти бях!
Ти досега даде ми всичко -
преживях те почти на шега, ...

valqka

Поезия

896 14

Ние и Историята...

Ние и Историята...
Прегърбени под тежестта си векове
задъхани във ритмите си бързи и
сподиряни от злостни ветрове
на Времето в разпенените бързеи; ...

jollyroger

Поезия » Философска

650 2

Езерен стих

С белите лебеди в твоите длани
пълнят душата ми тихи води.
Денем ме палят - копнежно желани.
Нощем ме галят с лъчи от звезди.
Влюбен завинаги в тяхното бяло - ...

Vedrin

Поезия » Любовна

1.6K 12

Приятелю!

Приятелю! Мой верни Д' Артанян!
Да бях Дюма - пак щях да те опиша.
Животът е съдбовният роман
и всеки го чете, тъй както диша.
Не ще потърся вяра в Ришельо. ...

Vedrin

Поезия » Гражданска

849 9

Ела

Ела
Ела в нощта, във звездната,
прекрасен Спомен мил
и ме спаси от Бездната
където съм се свил!.. ...

jollyroger

Поезия » Философска

714 2

Целуни ме

На метри прах си спомням
как целуваха искрите ти...
сега са чувствата огромни -
без да губиш миг повярвай ми!
Затова дойдох по парче, ...

TheGoldenEnigma

Поезия » Любовна

941 3

На кафе

На кафе
Нека избягаме
от ежедневието
... за малко поне -
да пием по кафе! ...

spes

Поезия

979 1

Четирите годишни времена - Лято

Четирите годишни времена - Лято
На небесната бездна в средата,
обградено с нежна синева,
огнени лъчи слънцето мята
по нагрятата, изпръхнала земя. ...

Qndov

Поезия » Пейзажна

877

Ти си онзи мъж

Ти си онзи мъж,
заради който осъмвам цяла,
който ухае на люляци
и ме вижда по-бяла.
С теб са онези мигове - ...

krasolindda

Поезия

912 3

Самота...

Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.

villyboneva

Поезия » Друга

1.4K 3

Завръщане към извора

Далеч съзирам в облаците бели
на спомен тих закътано селце.
В миражни и безпътни цитадели
разхождах нараненото сърце.
Къде съм бил, с кого на път се срещах, ...

rudin

Поезия » Любовна

796 4

Ако някога

Ако някой ден всичко се счупи.
Ако някой ден ти си отидеш...
Ако някога в друга се влюбиш,
ако спреш да ми търсиш очите...
От небето ще падат порои, ...

etikki

Поезия » Любовна

1.5K 1 4

Просто Аз

Вървях по неравни пътеки – това ме направи човек.
Срещах предателства много... не направиха пътят ми лек.
За всяка моя усмивка усещах ножа в гърба...
Но не си дадох почивка... успявах в живота сама...
Бях и грешна, и лоша... търсех в лъжата – любов... ...

leq77

Поезия » Друга

1K

Хората умеят!

Хората умеят да обичат,
в сърцата си човешки - безгранично!
За всекиго е писала съдбата,
в душите ни надничала е лично!...
Хората умеят да прощават, ...

Helius

Поезия

801 7

Небе

По забравени улици днес си намирам небе,
като дрипа наметнало блудното тяло на мрака…
То е жадно за птицата, скътана някъде в мен.
И е клетва за обич, която при тебе ме чака…
Недолюбено, дълго вали в невъзможни мечти. ...

danigallery

Поезия » Любовна

1.6K 11

Ирин, Пирин

Ирин, Пирин
О, Ирин, Пирин,ч удна планина,
от великани сякаш сътворена!
Кой те дари на нашата страна
и за какво на нас си отредена?! ...

persian

Поезия » Друга

1.1K 1

Свобода

Отесняха ми дрехите,
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп. ...

maikata

Поезия

786 4

Болка от раздялата

Любовта по тебе ме гори.
Нямам сили аз да те забравя.
Болката душата ми мори.
Времето развръзката забавя.
Ти си имаш вече свой живот. ...

koli4a

Поезия » Любовна

647 4

Тази нощ

Небето над нас ще надвисне,
като птица с ранено крило.
Ще докосне косите и дъхът ще притисне,
ще се свлече на земята, като старо седло.
Ще го яхнем във звездната нощ, ...

estrellaangel

Поезия » Друга

1.4K 24

Демагогът - епиграма

Засенчи всички на екрана
и пътя си напред откри,
с едни лъжи, като захвана,
чак Полюсите изгори.

Hekredel

Поезия » Друга

629 1

Число в рулетка... да те срещна

Навярно ти приличам на щастлива?!
Усмихвам се във новата си рокля гордо,
която вероятно много ми отива,
щом всеки втори ме съблича с поглед...
Навярно на успяла ти приличам?! ...

doubt

Поезия » Друга

960 12

Единствен миг

Кажи, защо внезапно се намръщи –
заради епоса на скучния квартал?
Лирично отклонение ни върна вкъщи,
а аз не вярвам, че съм още цял.
Ах, този хор – същинско безоктавие, ...

ivailozanoff

Поезия » Друга

1K 5

Тя има девет живота

Тази котка, която нахално
се разхожда следобед
по съседския покрив
с едно превъзходство във погледа...
Тя ми ходи по нервите! ...

radiola

Поезия

977 19

Стихове и поезия от съвременни български автори

Кой ти каза

* * *

Девет месеца

По пътя си

Липосукция

Огнено

Безполезен пришълец

С дъх на море

Пясъчни стъпки...

Два паметника

Урок по анатомия- 2

Калем за безсъние

Целувай ме!

В отбора на добрите

Момичето с кафявите очи

Сирак

Незавидно

Успях те, Животе!

Ние и Историята...

Езерен стих

Приятелю!

Ела

Целуни ме

На кафе

Четирите годишни времена - Лято

Ти си онзи мъж

Самота...

Завръщане към извора

Ако някога

Просто Аз

Хората умеят!

Небе

Ирин, Пирин

Свобода

Болка от раздялата

Тази нощ

Демагогът - епиграма

Число в рулетка... да те срещна

Единствен миг

Тя има девет живота

Опашка