Стихове и поезия от съвременни български автори
За нея
Обичам устните ѝ,
докосващи ме нежно.
Обичам морето от коса,
обгръщащо ме безметежно. ...
Стъпките в душата!
Стъпките в душата…
понякога са тихи!
Пристъпват плахо, кротко,
присядат просто на кафе… ...
Избор между оцет и мед, ни Левски завеща
________________________________
Кому се молите? Бог е зает!
Сами ще да си помогнем,
че чума иде кат' завет. ...
"Сървайвър" в душата
Със нежност и копнеж да ме жадуваш,
във мислите с любов да ме рисуваш...
В душата скришом тайничко да влизаш
и с обич моя свят да моделираш. ...
Лимит
Лимит за всичко се отпуска нам:
за любовта – лимит, а също за страдание,
комедии, фарсове и драми...
За стонове от недохранване – ех, пак лимит! ...
Касиране на изборите
какво да правим, боли ме от тази драма!
Еталон сме си за феърплей политически,
най-светъл пример сме за кодекс етически!
Време настъпи вече за изборна касация, ...
Два цвята и половина
Винаги са в цветове почти еднакви
Едната е червена, другата - карминена
Любовта и омразата
Идва в черно безразличието ...
Животът е кратък
за да съобразявам с разни правила,
ще правя каквото си искам,
за последствията ще мисля след това.
Кое е редно и нередно ...
Изумрудена вселена
Просторът, опнат върху равнината гърбава,
е стар и дрипав като циганско чергило,
църцори в шепите на бледа сянка върбова
поточе – струйка лилаво мастило. ...
Небе от грехове
от едноименния роман на Лора Лазар
Небе от грехове,
надвиснало във мене.
Смълчани брегове. ...
Нима не искаш да ме сюрпризираш...
Отровно, нелюбовно ме презираш?...
Не съм ли секс-експертът най-достоен -
че да ти бъда... избора любовен?...
Защо ли любовта ми ти кастрираш? ...
Суета
И детски смях, и глъч, и врява,
но вътре в мен е суета...
И пак е пусто, че те няма,
и пълно с гола самота. ...
Уморени са очите ми, любими...
Уморена е душата ми, прости ми, да копнее без минутка да се спре.
Уморено е сърцето да пулсира във очакване на всичко недошло.
Уморих се да тъгувам и умирам, ден по ден... безропотно…
Уморих се, трябва да отдъхна, да те чакам просто ...
Алергия
Задъхва се душицата ми клета,
безсилна тази примка да отхлаби.
Обострен ми е май имунитета,
макар че мойте ангели са слаби. ...
На един егоист
Да, себе си... щом мен не можеш.
От образа си привличай се,
гали се по смуглата кожа.
Целувай се сам. И задъхано ...
Цвинокио
слуга на генерала Ганьо Балкански.
Вифаджия герберски с уши големи.
Подслушва сини, зелени, червени,
та да докопат ГЕРБ меда от кацата, ...
Душо моя
Кажи, с какво да те даря?
Ако искаш, мога от небето звезда да ти сваля!
Ако искаш, мога в скъпи дрехи да те наглася?
Или с отбрани манджи да те нагостя? ...
Възродена в тъмнината
тя търси причината в свойто сърце,
усмихната през сълзи се изправя
и тръгва смело да се раздаде.
Възражда се отново в тъмнината, ...
Хора, птици...
дайте път
на олющените ключове,
на неуверения Хамлет,
път на тамариндите, ...
На ръба на зеленото
Седиш срещу мен.
Говориш разпалено.
В очите ти скача зелено пламъче
като дяволче... ...