Стихове и поезия от съвременни български автори
То, времето…
сливаш в окръжности тази реалност.
Дълго пропадахме, търсехме връх...
Смешно ми стана - баналност.
Тъжно, по-тъжно, брутално дори ...
Жалба за обич
Ревнувам от есенен лист и чувам
как вятърът носи студа. Тъгувам.
Не виждам. Към Слънцето вдигам ръце
и моля се с бедното си сърце... ...
Старостта
По Недялко Йорданов
Старостта е въздишка.
И е видно това
не по белите нишки ...
Болката в cърцето
само целувките ти ми остави,
нека милувките останат в сърцата ни
и един за друг да не забравим.
Ти пак си в мислите ми ...
* * *
че забравяйки старите рани
ще забравиш старите чувства,
нали не мислиш, че толкова лесно
ще ме прежалиш, ...
* * *
потънала в мрак, скована...
красота и утеха намира единствено в мрака...
светът ми тъне в нощ без звезди,
без луна на небето... ...
В самодивската вечер
Вън студено е – сняг заваля!
Първа пролетна приказка как да разкажа –
вие вятър и мръзнат цветя?!
В самодивската вечер, напевно-шептяща, ...
От другото небе
От другото небе не слизат пътьом!
Не идват дъждове да утешат
човека в тъжната му смъртност.
От другото небе кивот не търсят ...
Завръщане
Лавини от пепели, натрупани с времето,
пропукани сриват се, политат, свистят...
натежалите пясъци, напоени със бремето,
устояват, но колко ли още и как ?! ...
Обичам да обичам
Обичам да обичам!
Някого, нещо...
Мога да си говоря с някого...
мога и да мълча с някого - Приятел. ...
Ветренски чудеса
Тук дните кацат като пеперуди
– и носталгично тъжни, и щастливи –
на дясната ми длан денят се буди,
на лявата ми длан нощта заспива... ...
Пътуване
една закъсняла Луна,
забравила пътя към дома,
и мисли, които се гонят в галоп,
а там в тъмното една тишина, ...
Нокти
Леглото може после и да плащаме.
Задръжките си вече аз съм смъкнала.
Ненужно е с любов да се захващаме.
Не спирай тока. Недей да ме обичаш. ...
Ден, който остана неразбран
Духна топъл вятър - довя тъга,
мисли тъжни се втурнаха с дъжда,
поляха цвете с навъсена глава,
без смисъл радостта потъна в калта. ...
От край до край
Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото. ...
Пролет се пуква
В двора си имам сливка млада.
В зелена премяна вчера бе.
Днес я виждам с изненада -
като облаче бяло в небе. ...
Безтебно (остани)
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже, ...
Луната срещу мен
и душата ми сломи.
Въпреки че пътя ми озарява,
тя душата ми наранява.
Опиянен от твойта красота зловеща, ...
Окуцялото слънце
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
Не питай
се влюбих във тебе.
Как стана така,
че от теб съм обсебена.
Така неусетно ме плени, ...
Несъздател
Събера ли всичко,
което ми липсва,
ще избухне Нова Вселена!
Излея ли всичко, ...
Защо
при мисълта, че може и да не те видя?
Защо изпитания съдбата ни изпраща
и разделя ни насила?
Защо не може да сме заедно, ...