Стихове и поезия от съвременни български автори
Невидим дух
защото ти си дух невидим.
А щом политнеш с птичите ята –
от моя синева ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...
Неонов дъжд
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...
The Human Eye 🇬🇧
He was generous, just and defined.
But there was on the Earth a thing
That was from him declined:
Although he loved his wife a lot, ...
За вярата
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...
Дадеш ли дума
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...
Килим от листа
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...
Любовна шира
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
Азбука
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...
Ноемврийски дъжд
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...
Машинисти
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...
Самотникът на Седмата ми пейка
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...
Дворчето на баба
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...
Аз вярвам в тебе, белобради дядо...
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
Неделна нежност
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...
Смирение
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
По уличките на стария град
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.
Рози и люляци ...
Миг на покой
А в моята, тази дето свети в сърцето
Сгуших се там, намерих покой
в капките дъждовни, в силния порой
Забравила бях звука на щастието, и ето пея ...
Къде изчезна, мое момчурляче?
… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,
мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,
пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –
и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя, ...
Съдбовните срещи
се случват веднъж.
Те носят наши изгубени части,
Забравени във времето,
когато наш е бил светът. ...