Стихове и поезия от съвременни български автори
Сън не ме лови
докосваш нежно моята ръка.
После след насладата си отивам
и дълго не мога да заспя.
През тялото ми преминават тръпки, ...
Фалирали общински болници
Лекарска помощ къде хората там да намират?
Но пък парите за бонуси в НЗОК явно ги има.
Баце, не мислиш за здравната система ранима!
Боли ме за тез страдащи души, ...
Жена
светлина уморена.
Душа, от извор извадена,
с горещ пламък изваяна.
Обогатена ...
Психотворение
получих амнезия.
И докато всичко се намести,
ще пиша и аз поезия.
Реших, с което ...
Напомнено от бриза
по брега на мечтите ми се разхожда
мрачната моя действителност…
Зее нова дупка в чорапа на делника,
ще погълне побелялата ми глава - ...
Обещание
с вкус на ябълки и зрели кайсии,
с дъх на мента, жасмин и ванилия -
нектар от обич от устните отпивай.
Ще те милват косите ми свилени, ...
Ден за Страната - сонет
градът утихнал още спи...
Звезди мъждукат в небесата,
от Изток блесват светлини.
Денят се крие във катуна. ...
Пролетна буря
Къси лъскави саби на парещи мълнии
режат тъмни парчета от здрачния свод –
електрически сини тръстики, покълнали
сред гранитно небе за секунда живот. ...
Изчезни
твоята болка е нейната радост,
когато си тъжен стресиран и слаб,
тогава тя е на коледен обяд
и не можеш да се бориш, не можеш да победиш, ...
Единствена алтернатива
За обратно не искам да зная.
Уморих се от земния фарс,
Марсианец да стана желая.
Тук ми писна да слушам лъжи, ...
Дотолкова ти писва в някой ден
подобен звездопад -
звездата падаше подир звездата.
Небето бе като узрял кочан,
и някакъв незнаен великан ...
3D
Но думата някога просто е дума.
Три стомни, три кладенци, чума навред,
няма там хора по друма.
Три майки в три къщи кълнат. ...
* * *
сякаш друго не е било
и няма да бъде
и тръгваш
някъде, сякаш другаде не можеш ...
Каре
как звучи ви? За мен е налудничаво.
Ала някой твърди – пред вселенския храм,
че тази кражба би могла да се случи.
Ето виж, върху синия лъскав сатен ...
Прошка
Не мога и прошка да дам
Сърцето тласка черно мастило
Покой не намирам от срам
17.03.2013
Душите ни са трапчинки по гръбнака на вечността
когато започна света
с теб - тихичък, трапчинков кентавър
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус ...