Стихове и поезия от съвременни български автори
Под дъжда
Кипеж върху асфалта топъл.
Боса съм – насред окръжности вода.
Един от тях е моят кръг – сподавен вопъл.
Небето с мене плаче, но не съм сама. ...
Една поетична мечта
в незнайни небеса дори,
пътувам със стремежи вечни
и жажда за летеж гори.
Че там ще бъда с други хора. ...
Тя
проникваше в сърцата с лъчи от добрина.
Не правеше раздори, не търсеше кавга,
с появата си гонеше мъгливата тъга.
Обичаше да сменя хармония - със страст, ...
В часа на "Нивга веч"
от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет
В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,
забравила приличие и страх,
надиплила с надежда в тъмни ракли ...
Въртележка
Всяко слънце си има един човек.
Всяка жена си има много луни.
Животът прилича на наръфан геврек,
завличащ ни в мамещи глъбини ...
На тъмен фон
“Злото е създадено всъщност
само за да се открои доброто...”
Августин БЛАЖЕНИ
Иди си, Слънце! ...
Там
страстно лъскат своите моливи
и не виждат листите им потни,
как плюят, стиснали с очи.
Там, където за милиони ...
* * *
и ясни съмнения,
с неясни мисли
и ясни желания,
сега ще надхитрим ли това, ...
Blu Spanish eyes*...
*също както в песента
Във Барцелона (града на Гауди** и на Пикасо)
испанката със сините очи,
бе като Мадоната, (но не в иконостаса!) ...
И Това е Любов
Мигове препускат в съзнанието ми...
Нощите и дните от мрак сковани,
губят се в сънища от светлина обляни...
Сърцето ми се свива... Боже, помогни ми... ...
На любовта
Свистят колелата по релсите...
Прегазих омразните делници
и чувствам се малко виновна.
Но ти заслужаваш, любов! ...
Просякиня
идвам на гости в твоето сърце.
Мразя факта, че всеки път изгонена
тръгвам си от твоите ръце.
Колко силна да бъда... ...
Аз все ще се връщам
тъпа болка да те прободе отляво,
не се чуди изобщо откъде е -
знай... че там съм се спряла.
Ако някога чуеш позната песен, ...
Будна кома
из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение
Животът днес е будна кома.
Смъртта протяга криви пръсти.
И пред последната икона ...
Аз съм ти, а ти си Той
в утринно небе, разкъсващо сенките с белотата си,
пречиствайки най-горчивите грехове
на безумните демони във душата ми.
Съзирам те, любов... ...
Невъзможно
и със жадни очи тихо крачи в една безнадежност…
А дали ако спре този свят безпосочно да бяга,
ще открие, че всъщност ни съди за глупави грешки?!
Невъзможното утре и днес ти задава въпроси: ...
В очите ти, какво ли видях...
В очите ти какво ли видях?
Какво ли накара ме в тях да се влюбя?
Та друга аз не можах
истински тъй да залюбя. ...
Рисунка
нарисувай ми цяла планета.
Светъл дом за моите криле,
една любов, от сънища взета.
Имам всичко - мечта и покой ...
Не мога да бъда спокойна...
в дни на безветрие и опасно затишие,
аз не мога да бъда спокойна
и в дни на метежи и бурни събития.
Страдам, много страдам от човешко бездушие, ...
Люцкан гори в червени пламъци
Люцкан гори в червени пламъци,
а дъжд цветя краси трупа му жален.
Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,
живот желае - Богу веч предаден. ...
Вярност
в скута ми няма място за други бедра, освен нейните,
ръцете ми не могат да галят други коси, освен нейните - черни,
обонянието ми улавя нейното ухание сред 1000 други миризми,
усмивката ми не може да се появи пред други очи, освен нейните, ...
Искам
Искаш ли да те целуна и погаля по врата?
Искаш ли с ръката своя твоята да стопля?
Искаш ли полека, нежно, по косата да те чопля?
Искаш ли съвсем случайно, сгушени да замълчим? ...