Преразказ по емоция
.....................................................
сега заспивам в черно-бялата ни вечер
прегърнал цветните мечти и страхове
не бих могъл без теб и тях да бъда вечен ...
Да можеше да ме докоснеш само,
когато в душата болката крещи
и във очите сълзите скрито замълчат,
ще ме обикнеш до безсилие.
Да можеше да ме разтвориш като книга ...
Душата ми е ярка синя птица,
копнеж по слънцето и пролетта,
към изгревите ясни жадно скита,
притихва в заниците на деня.
Опиташ ли се с нещо да я хванеш, ...
Завърти ме на шейсет и девет градуса
и използвай си ръцете за каишка.
Още на сърцето ударите малко са,
още ми е твърде лесно да дишам.
За трийсет и шести номер обувки ...
Богатите! - тотално изтрещяхте,
със лакти бутате се най-отпред,
сърцата ви буквално залиняха,
превърнаха ви се във бучки лед.
И гледате на всички отвисоко, ...
На Ваня - невероятен човек и истински приятел.
С теб мигът е вечност и вечността е миг.
С теб викът е шепот и шепотът е вик.
С теб думите са излишни и не стигат.
С теб очите ми пресъхват и от сълзи преливат. ...
Усещаш ли, тъгата днес е синя,
такава, като свод след зимен дъжд…
И сякаш търси хиляди причини,
взривила всичко земно изведнъж,
да смъкне вече дрипавия залез. ...
Цената на тока пак ще се вдига.
Аман от тоя произвол! Стига!
Ниски са доходите на хората.
От протести усещат вече умората.
Но като получат високите сметки, ...
Това стихотворение е изцяло в шеговит тон
и няма за цел да засегне никого!
Обичам си работата, сайта и всички вас!
От "приказки под шипковия храст"
ме повредихте... Спрете се, бе хора! ...
Не съм от лесните - чешит си падам.
Не случих на орисници добри.
Уж мога да летя, а все пропадам,
и все за нещо някой ме кори.
До късно са прозорците ми будни. ...
За мен си винаги неповторима!
Ти водиш битките със бури зли...
Красива лете. По-красива зиме,
усмихната и плувнала в сълзи!
За всички ни оставаш наша майка... ...
Сълзите стичат се сами.
По-точно за това, което не си.
Уморена от тъга заспиваш пак сама
с едничката надежда да го забравиш до утре сутринта.
Отново се чувстваш нежелана, ...
Завръщане в старият манастир...*
От детските години съм запомнил,
че Раят е за праведни души,
а в огъня бушуващ в преизподнята
отива, който цял живот греши... ...
Пътник
Ела в мойта скромна къща, по своя път за малко спри,
свали товара от плещите, до мен на прага поседни.
Навярно ти видял си много, къде върви светът, кажи,
отпий студената водица, на мене всичко разкажи. ...
Аз не плача за миналото, плача за бъдеще.
Да, страдам, но това е защото имам сърце.
Не се надувам, не се преструвам,
както вие на нещо, което не сте.
Аз умея да губя с дигната глава, ...
Не ви ли писна мутри да ни управляват?
На какво ли българите да се надяват?
Все казват, че днес няма алтернатива.
Но вижтe съдбата ни и в перспектива.
Управляват лидери за народ злощастни. ...
Раят в нашите сърца
Животът от съмнения прелива,
пропити с прах, със страх и суета,
на изгреви, луни във съпротива,
за лично място борим се в Света. ...