Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Дъждовна обич

Любима, погледни навън, дъждът вали.
Как чукат капките в стъклото.
Будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се, чуваш ли, ела. ...
942 2

Мастило

***
Полунощ е и небето
взривява ярките звезди.
Потича звездното мастило,
любовни стихове реди... ...
706 7

Душата на клоуна

Забравил бях, че клоуните плачат,
но глупавият грим дори не трепна...
По него и сълзи не се закачат,
щом тъпата усмивка там му лепнат...
Ехти смехът, ала у мен е пусто ...
969

Обич "до поискване"

Животът ми — картина на Дали —
ентропия от лед и от жарава.
И всяка моя стъпка все кърви,
а белези така и не остават...
Душата ми — разнищено въже — ...
2K 1 21

Подарък за Кралица

Подзаглавие: Бели Есенни Нощи
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...
1.2K 6

Човечета

ЧОВЕЧЕТА
Човечета, малки човечета,
по-малки даже от мравки,
със старите си елечета
нагиздихте нови прищявки. ...
1.1K 3

За "Край"

Целунах те за "Край" и си отивам,
изплаквам и последните сълзи,
а после със усмивка ги изтривам,
за тебе вече спира да боли.
Ще помня допирите и усмивките, ...
917 1

Ще догоня лятото

Ще догоня лятото
Застудя и вятър задуха.
Със вихрушка от мъртви листа
тежки мисли в деня ми нахлуха...
Пак пристигаш при мен, самота!... ...
813 10

Есента дойде

Есента дойде.
Тази сутрин я усетих.
Вместо лека блуза,
шлифера си взех и навън излезнах.
В парка падаха листата ...
1K

* * *

имаше преди
любов в очите ми,
имаше преди
нещо, което
наподобява искри, ...
546 3

Погубена любов

Дойде с разцъфването на лалетата.
Със полъха на пролетта роди се.
На всяка стъпка падаше като хлапетата
и твърде бързо умори се.
Крилете ти се счупиха във полет. ...
725 1

Самодивски дантели

Не оправдавам твоето очакване
да стъпвам самодивски, по тревите
да разпилявам стихове любовни.
Не са ми с руси кичури косите.
Не пея песни, от които тръпнещ ...
784 1

Генерал Васил Делов

Герой от Балканската война
не стана почетен жител на град в нашата страна.
Освободителят на Кърджали - отхвърлен.
В морето на забравата от ДПС бе захвърлен.
Хора, исторически личности почитайте ...
676

Тя и Той

История имам една,
но как да я разкажа
без слова.
За мъж и жена с
интересна съдба. ...
686

Магали`

Магали`
( една моряшка история )
...Тя се казваше Магали` и продаваше любов
в моряшка кръчма на един далечен порт...
...А когато я видях да излиза гола от залезния ...
654 3

Златна есен

Златна есен
Слънцето грее вече като есен
жълта, позлатена.
Небето чисто
се смее като песен. ...
1.7K

* * *

Мълчанието понякога изрязва
над веждите тънички бразди,
ръката бавно се отпуска и с това доказва
колко те боли...
Извикаш, някак си хрипливо, ...
712

Кехлибарена есен

След лазурната лудост на лятото
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.
А и вятърът дълго ми пееше ...
963 9

Няма те

Какво направих, за да го заслужа?
Къде изчезна ти?
Аз плача...
... а ти се смееш.
Обичах те и още те обичам, ...
1.2K 3

Не мога

Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
2.1K 17

Есенен пасианс

Танцуват листата от вятър подгонени,
ту Менделсон, ту пък прощално танго,
във танца природата тъжно заплаква
и в капки дъждовни излива тъга.
Есенни багри подрежда земята, ...
1K 17

Скоростта на Ангар

СКОРОСТТА НА АНГАР
“Поетът е вселенски параход” /В. Станков/.
“Две неща са безкрайни – глупостта и Вселената.
Но за Вселената не съм сигурен.” /Айнщайн/.
Поетът бил “Вселенски параход”?! ...
1K 6

Есен моя, пъстроока...

Есен моя, пъстроока...
О моя пъстроока Есен!..
Ела!.. Добре си ми дошла,
дори с увяхващата прелест
на пожълтелите листа... ...
748 1 4

Приятелка

Тя беше там във радостта,
там и с мене искрено се смя.
С успеха мой гордееше се тя,
тъй както горда е една сестра.
Беше там, от мен така различна - ...
1.4K 3

Есенна соната

Земята ми е жълто-кафеникава,
ятата от небето ми отлитат,
вилнеят сухи ветрове и дракони
крилете си разкъсани заплитат.
Изсъхнаха градините с мечтите ми, ...
985 2

Белите листове

Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...
554

Облаците предвещават, ще вали

Облаците предвещават, ще вали
и нямам нужда от прогноза,
за да видя, че започва да гърми
в душата ми поезия и проза.
Стих в писмо и самота ...
568

Неразпилени

Ако сбъднеш мечтите сега,
ще ти трябват ли тихи пространства,
ще потърсиш ли мойта душа,
ще докоснеш ли нечие тайнство.
Или може би в свойте следи ...
842 1

За кой ли път - по верен път

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ - ПО ВЕРEН ПЪТ
Повече от 22-ве лета,
“Бг“ политическия Е-Л-И-Т,
Води България до Ф-А-Л-И-Т.
---------------------------------------------------- ...
782

Август през Октомври

Не знам какво,
но нещо се обърка!
Уж е октомври,
а навън е пек!
Дали пък август нещо склерозира, ...
881 10

Довиждане, лято

Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден...
Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.
Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност
превърна се във суха слама...
Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени! ...
2.1K

Орехче да посадиш

Орехче да посадиш
Разчупвайки черупката от чувства,
във орехчето пускаш светлина
и ядката му беззащитна схрускваш,
превръщайки го в някаква храна. ...
801 3

Нощта притихва

Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам, ...
1.2K 2

Осъвременена приказка - II

Не бе той принц, не беше тя принцеса,
по пътя си случайно се откриха.
Тя беше май объркала адреса,
а той пък явно бе объркал стиха...
Защо поеха заедно? Не знам. ...
818 1 5

Да пиша не обичам

Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...
515

* * *

Отново мрак по мойте струни,
божествен звън дъхът разлива
и сякаш огънят на тези устни,
че жаждата на времето убива.
А кой ли с свойта арфа броди? ...
881 3

Любов и канела

С тихи стъпки тихо излезе,
не се обърна, затвори вратата.
А слънцето сякаш залезе,
скри се зад облак луната.
Напусна леглото горещо ...
898

След финалната „ръка“

И ето, край. Финалната „ръка“
и карти разпилели се по пода.
Вземи за теб последната искра
от обичта ни, там, на ешафода.
Вземи я, моля те! До дъното изпий ...
749 5