Стихове и поезия от съвременни български автори
Всичко е любов
С любов започва всичко.
С вяра започва и денят.
Без любов животът няма смисъл,
смисълът на живота е тя. ...
Голата маха
“Пиши с кръв – и ти ще разбереш, че кръвта е дух.”
Фр. Ницше, “Така каза Заратустра”
Стар безбожник
пред триножник ...
Луда крава
Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?
Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.
Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.
Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам. ...
Обичах те
в търсене на твоето сърце.
През храсталаците на същността ти
пътека си поправях. И си вярвах...
Света ти ще запълня със любов, ...
Дива вода
Ти ме пиеш и питаш за още.
Непонятна, жестока следа
в теб оставям през летните нощи.
Откъдето премина - руша. ...
Коя съм аз!
Малко въгленче насред бушуваш пожар.
Бяла гълъбица с ранено крило.
Уплашена сърна, изгубена насред нощта.
Малко дете с маската на желязна дама. ...
Kaто цялата Вселена а
Вдишвам го и го разнасям
до всяка моя клетка.
Щастлива съм!
Цялата съм направена от щастие! ...
Различна
търсеща изгубен идеал.
Едни ми казват „луда“, други – силна,
който както е разбрал…
Недей ме гледа с това презрение – ...
Любим
Може да вали, но в капките дъжд аз виждам теб!
А когато слънцето изгрява - твоята усмивка се появява!
Със залеза си ти и стигаш до сънищата ми дори.
Липсваш ми така ужасно и боли ме непрестанно! ...
Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна... ...
* * *
По улиците
тръгнах дрипав,
за да си изпрося
мъничко любов. ...
Данъци
Нови данъци?...Още сложете! За всеки. За всичко.
За земята, водата. За покрива, дрехата, хляба...
За мъже, за жени. Здрави, болни, големи, мънички-
помислете не колко ще може, а колко ви трябва! ...
Гавра с майчинството
Само заплатата за първата година. Стига!
Но втората година как ще гледаш дете?
Видяхте ли сега, че "елитът" ни е менте!?
Тъй политиците разходите съкращават ...
* * *
Самотни нощи,
във които
прегръща ме
единствен вятърът. ...
Празните кофи за смет
държиме кофа за боклук.
Отвън - подмокрена с урея,
но хвърляме по нещо в нея.
Клошари има колко щеш. ...
Сама до невъзможност
Не заспивам. Броя тишина.
Тя се стича секундно край мене.
Черни капки самотност в една
незапълнена с нищо потребност. ...
Жена със стил
Все в старото тихо градче,
кръстопът на доброто ни детство...
Аз отдавна не съм вече плахо момче –
ти си все тъй вулкан от кокетство. ...
Различни сме
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...