Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Часовникът

Тик-така на ръката ми безмълвно.
Вкопчва се във мен и ме контролира тайно.
Преобръща живота и съдбата
с една мъничка стрелкичка.
Когато го следя, времето ми се изменя, ...
541 3

* * *

Ти казваш, че много обичам да плача
и драми да правя за всичко.
Ти казваш, че нямам усмивка, с която
разбираш дали съм щастлива.
Ти казваш, че даваш ми всичко, с което ...
689

Какво е да си само миг щастлив

Какво е да си само миг щастлив -
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...
814 2

С писане ще те забравя

Толкова трудно, изморяващо липсваш,
чертите ти се сливат в илюзия.
Заличаваш, изчезваш, размиваш ме, поставяш
крайна диагноза - агенезия.
Болиш самотно, непрестанно, чуждо, ...
548

* * *

Един самотен поглед,
далечен връх смутен,
загубен е един човек
и образът, останал в теб.
Цвете крехко без листа, ...
760

Добро утро, Свят!

Добро утро, Свят!
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
1.3K

Сезони II

СЕЗОНИ II
На синовете ми Драгомир и Светлозар
И как да ви кажа, момчета, че лятото свърши?
И как да ви кажа, че вече отдавна е есен?
Че клоните цъфнали днес са оголени вършини, ...
666 3

Любов

Любов
Вървяха пред мене двама влюбени,
като в сън приказен с мечти.
Вятърът сплита им ръцете,
слънцето ги погледна с питащи очи. ...
994

Височини

В И С О Ч И Н И
"... свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо, ...
931 28

Синьо-зелен изумруд

Синьо-зелена Магия е. Изумрудени са очите.
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.
Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.
Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава! ...
1.3K

Недей заспива

Недей заспива...
имам страх от тишината,
от мислите ми,
като призраци надвиснали,
и да не би ...
1.1K 11

Две устни

Две устни, дивни, плахи, нежни.
Две очи, големи и красиви.
Румени, страните белоснежни.
Галещи ръцете закачливи.
Зове те моят взор, ела! ...
994 1

Не казвай нито дума

Недей.
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...
735

Отминала любов

Отминала любов
Всичко свърши между нас,
така е трябвало да стане,
болка вече не усещам и
щастлива съм без теб. ...
967

Нетраен строеж

на Мария Вергова
Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал
на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...
В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида,
с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят. ...
1.1K 16

Всеки миг обичам те

Всеки миг обичам те
Всеки миг обичам те,
с всяка частичка от мен,
с всяка глътка въздух,
обичам, когато сутрин мисля за теб, ...
1K

Моя си

Тук и сега твоя образ видях,
ала така и не посмях да реша,
твой съм сега и не мога да знам
искаш ли ме, дяволът ме обзе.
Няма не искам, ти си една, ...
1.2K

Не искам

Не искам да съм аз в такива нощи.
Душата ми прелива на талази.
Натъпквам същността си в малка стая.
Стените ù са бели.
Всичко неизказано ...
725 7

И Дяволът дори не знае!

(из цикъла "Вицове в рими")
Когато бебето се смее,
пристига Дяволът и вика:
„Хей, бебе, майка ти къде е,
за да я взема! С този кикот ...
741

Есенна постеля

Капят тъжно навсякъде листата,
рисуват някакъв килим от самота.
Есента води след себе си тъгата,
която ражда се във страдаща душа.
Една тъжна есенна постеля, ...
1K 3

Чудатостите на душата

Душата до среднощ танцува
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...
710 2

Студът свърши

Не вярваш ли, че свърши се студът,
из който толкова самотно крачихме?
Сега по хлъзгавия леден път
да стигнем онзи връх ни е задачата.
Сега светът е бяла тишина. ...
844 1

Аз и Лари

Аз и Лари
Днес с любимото ми куче
падна щура веселба.
Знаете ли к‘во се случи?
Пак направихме беля. ...
1K

Пише ти Грозното пате със сивото перо

Пише ти Грозното пате със сивото перо
Пише ти Грозното пате.
Дето не стана Лебед.
Но пък сърцето му – кратер.
Все мисли… Мисли за Тебе. ...
1.1K 19

Помниш ли?

Помниш ли времето, когато
бяхме щастливи?
Помниш ли времето, когато
се чувствахме живи?
Помниш ли думите, ...
940

Ти си!

Ти си!
Ти си! Няма друга.
Моята плячка и трофей,
сричката, с която си римувам,
когато либидото злобее. ...
1.4K 1

И дворът с тишина се облече

И дворът с тишина се облече
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...
1.4K 2 9

Научи ме!

Научи ме как да си тръгна,
без да се обръщам назад,
за да търся очите красиви,
дарили ме с миг досега непознат!
Научи ме как друг да обичам, ...
1.2K 2

Сделка

Не мога "малко" да те обичам!
Не мога "малко" да горя! -
Ти знаеш - искам всичко или нищо -
аз нямам половин душа!
Не са ми нужни обяснения... ...
1.4K 18

За теб, Родино

Вярваш или не, денят ти е подарък,
животът, мой приятелю, е дар незаменим -
искра в нощта, превърнала се в пламък,
падаща звезда, потънала в река,
самодива, танцуваща по лунната пътека, ...
761 1

Когато си отивам

Когато си отивам, ще съм тиха,
ще стъпвам аз на пръсти в полумрака,
в креватчетата малки ще надникна,
ще видя спят ли още там децата...
Когато си отивам, ще съм тиха, ...
1K 12

Аборт на душата

Пометнах,
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...
1.5K 3

Красиви слънца

Красотата е твоето призвание.
Рисуваш умело картини.
Аурата ти е изпълнена със знание.
Сънувани копнежи и красиви витрини
избликват в съзнанието на околните, ...
1.2K

На среща

Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.
Оглеждаш се в колата... ...
584 1

Сянка

Исках светлината да е моя майка,
слънцето да бъде мой баща.
Но мой баща ще си остане мрака,
а моя майка е нощта.
Опитах се деня да заобичам, ...
1K

Избирам сърцето

По древноиндийска поговорка
Нали слънцето
ни храни със лъчите,
а на сърцето
любовта му е лицето. ...
765 4

Когато се родих

КОГАТО СЕ РОДИХ
С дълбока въздишка света приех,
с протегнати ръце живота взех,
с отворени очи реалността видях,
да живея не се боях. ...
800

Беше поет

Беше поет...
В тъмнината на нощта се приютих.
Зачетох се в редовете му забравени.
На грешницата муза пак се възхитих
и заживях с любовта им изоставена. ...
698