Стихове и поезия от съвременни български автори
Какво е да си само миг щастлив
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...
С писане ще те забравя
чертите ти се сливат в илюзия.
Заличаваш, изчезваш, размиваш ме, поставяш
крайна диагноза - агенезия.
Болиш самотно, непрестанно, чуждо, ...
* * *
далечен връх смутен,
загубен е един човек
и образът, останал в теб.
Цвете крехко без листа, ...
Добро утро, Свят!
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
Сезони II
На синовете ми Драгомир и Светлозар
И как да ви кажа, момчета, че лятото свърши?
И как да ви кажа, че вече отдавна е есен?
Че клоните цъфнали днес са оголени вършини, ...
Любов
Вървяха пред мене двама влюбени,
като в сън приказен с мечти.
Вятърът сплита им ръцете,
слънцето ги погледна с питащи очи. ...
Височини
"... свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо, ...
Синьо-зелен изумруд
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.
Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.
Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава! ...
* * *
за да се намерим...
пак...
искаш шанс,
шансът е светлина, ...
Не казвай нито дума
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...
Нетраен строеж
Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал
на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...
В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида,
с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят. ...
И Дяволът дори не знае!
Когато бебето се смее,
пристига Дяволът и вика:
„Хей, бебе, майка ти къде е,
за да я взема! С този кикот ...
Есенна постеля
рисуват някакъв килим от самота.
Есента води след себе си тъгата,
която ражда се във страдаща душа.
Една тъжна есенна постеля, ...
Чудатостите на душата
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...
Аз и Лари
Днес с любимото ми куче
падна щура веселба.
Знаете ли к‘во се случи?
Пак направихме беля. ...
Пише ти Грозното пате със сивото перо
Пише ти Грозното пате.
Дето не стана Лебед.
Но пък сърцето му – кратер.
Все мисли… Мисли за Тебе. ...
Помниш ли?
бяхме щастливи?
Помниш ли времето, когато
се чувствахме живи?
Помниш ли думите, ...
И дворът с тишина се облече
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...
Аборт на душата
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...