Стихове и поезия от съвременни български автори
Къде е твоята звезда
Капризът на дъжда
прозореца разплака...
И бяла пелена
се спусна тихо в мрака. ...
Докато е пълнолуние
искам да посадя живо дърво
до гробищата,
за да пази мъртвите.
Докато е пълнолуние, ...
Последна самота
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна; ...
* * *
от есен посърнали, листи се ронят?!
Не могат да чакат те лъх на южняк,
ни птици, гнездящи сред белите клони!
Следата мастилена пари! А в мен ...
Сбъркана утопия
регулировчици на всеки облак с палка,
къде и колко да летим ни сочат светофари,
по правила и разпоредби да мечтаем с мярка.
И птиците закотвени във клетки, ...
Вечна любов
те винаги напомнят ми за теб.
За розата по пътя ни откъсната,
за спомена ми - даден и отнет.
И розата стоеше с дни ...
Ветрове и мисли
и под керемидени усои,
уморени ветровете спряха
и си свиха тук гнездата свои.
Тук от днес - след дългите разходки, ...
Петият елемент
като сянка след теб ще вървя!
Като огън ще топля дните ти,
като малка щастлива сълза!
Като дългия път под краката ти ...
Каляска от мечти
ти знаеш ли какво е да гориш?
На безусловна обич да се вричаш,
да заживееш във каляска от мечти.
Ти знаеш ли какво е да си влюбен ...
За семейството
Навярно Господ тъй е наредил...
Навсякъде така е по земята.
В това гнездо човекът се е свил!
И както казват всички англичани, ...
Никулденска луна
Никулден е.
Сред коледния пост
небето с едри звездни люспи грее
и драска по земята рибя кост, ...
* * *
Греят в очите капки море.
Не само с думи се разбива мрака,
сбран в бялото зрънце от кремък.
Една надежда лесно можеш да загубиш. ...
Другото лице на живота
Муден лудея на този стих отвят.
И някак изпят, без устремение,
пътувам тук и там, но изпълнен с вълнение.
За нея мисля през цялото време ...
Помни ме...
За теб запазих спомен на обичане.
Две шепи време сякаш се измина
със всичките си думи неизричани.
Помни ме. Аз не съм се намечтала, ...
* * *
но защо ли отново копнея твоето присъствие
и защо ли само то откъсва ме
от тягостта, отдавна не искам
продажната ти любов, но защо ли, ...
Помня
вкуса на сняг по детски ръкавици,
как печките във стаите бумтят
и бабините плетени терлици.
Помня още снежния човек ...
Огледалото на Дявола
на прах са строшени стотици кристали.
Повярвай ми, толкова пъти те плаках
и търсих парченца от зло огледало!
Студът си остана... А знаеш ли колко ...
Никулден
Вечно броди през морета
в необятни диви ширини,
взима силните момчета
за другари свои по съдби! ...
Боли...
Боли... Но ще мълча.
Боли... Ти вече знаеш.
Боли... Но се усмихваш на това.
Боли... И стена. ...