Стихове и поезия от съвременни български автори
Бисерчета в пепелта
и само пепелта напомня,
че имало е някога огнище...
Проблясват въгленчета в мрака
и хвърлят сенки в тишината. ...
Орех-о-болка
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...
Тя и книгата
прочиташ ги за ден, за два.
Класици ти ги преподават,
те силно те обогатяват.
Опознаваш краища далечни, ...
В деня на поезията
На рапър някакъв бездарното перо
творение "безценно" сътворило.
Било уж всичко за народното добро,
затуй и знамето опозорило. ...
Плаж
а мен в главата нещо ме гризе,
нагонът ти да не те подведе
и в вихъра на страсти и копнеж,
в гнездо на СПИН ти да се озовеш... ...
Дреболии
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...
Не зная
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси? ...
Ех, че сватба!
Гледам и се мая, нещо куца -
булката със рокля крокодилска
слиза от накичена каруца!
Две облечени в лилаво сваки, ...
Тя и Есента
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...
Не чакам безучастно
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...
Род
Изпратих брат си – Лятото – далече
и някак странно опустяха дните;
той тръгна, стъпил върху Пътя Млечен,
сред хладната жарава на звездите. ...
Черна магия
Генка Богданова
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак, ...
* * *
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие, ...
Майка
На залеза студената жарава
вечерника раздухва във искри
и някак неусетно свечерява
над тъжно-замълчаните гори... ...
Сълзи
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам към дълбините
и с надежда изплувам към висините
там, където бъдещето ни зове.
Бистришка авиация
ще излязат тигрите на терена!
На никой няма да дам аз отчет -
от Бог държавата ми е поверена!
Цялата публика се разтресе - ...
* * *
на този свят
за кракто време.
А щом умра
ще ме заровят във пръстта. ...
Умиращия лъв на Люцерн*
„Умиращият лъв” е като жив
изсечен тук направо във скалата,
от болката присвит и мълчалив
на лапата си сложил е главата... ...
Приятел
Имам си приятел нов,
с тебешир го нарисувах.
Очертах го със любов
вчера, докато лудувах. ...
Ресторантска история
В онези позабравени години,
когато бях все още недоучил
студент хуманитарна медицина,
на осми март веднъж така се случи, ...
Възмущение
че уж на тридесет избистря се ума,
а ти за пръстите отново се хвана
и под хипноза от лъщящи дрънкала
в прокрустовото ложе се завря... ...
Песента на пианото
щом последният тон отлетя,
на парчета разпадна се тялото,
стопи се и мойта душа.
Изчезнах, превърната в нищо, ...
Дъжд
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...
Далечен спомен
но не те преодолях,
остави ме да те върна,
с надеждата, че един ден ще мога да те прегърна.
Спомнях си за теб с насълзени очи, ...