Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Този есенен дъжд

провокирано от:
Заваля, заваля…
Този есенен дъжд
днес изми всички стъкла
и в олуците после се свлече. ...
1.3K 17

* * *

Аз съм обречен да бъда удавник,
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата, ...
854

Когато ангелите падат

Когато ангелите падат,
небето през дъждове се дере.
Защо падат, нали ангелите имат криле?
Но няма кой да ти отговори на тези въпроси,
всяко велико създание отговорност си носи. ...
1.6K 2

Точка

Отредили синя неизбежност
след едно безкрайно тръгване
иззад грешките на безсловесните желания
търсим погубения силует на утрото...
Блажени са бягащите ...
869 6

Скъпи мои

СКЪПИ МОИ
Дечица мои, три звездички,
дълбоко скрити в моето сърце,
какво аз дадох ви на всички:
любов и нежност дадох ли поне? ...
804

На Бившата ти

Целувай го,
до кръв го целувай,
със страст го целувай,
обичай го с нокти,
до смърт да бленува ...
1.1K

Пречистване

Изхвърлих греховете си във огън,
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
704 1

Лоша

Ще идвам тихо във съня ти,
с нежни устни ще рисувам.
Ще стъпвам леко по сърцето ти,
без да ме интересува.
Нежно ще те наранявам, ...
1.2K 1

Последна роба душата ми съблече

Дълги са минутите, когато съм далече
от двете си деца и родния си дом.
Последна роба душата ми и тази нощ съблече,
заоглежда се в поредната ми чаша с ром.
Тя ми говори, влюбена е като мене, ...
1K

Танцувай блус

Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...
974

Сбогом, топлина

Напускам бащиното огнище,
изхвърлям се на социалното бунище.
Обръщам гръб на майчината милувка,
посрещам Живота-Ад със целувка.
Някак жестоко погубвам се пак. ...
703

Страхът да обичам

Когато светът ти се срине под теб,
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си, ...
1.2K

Дай ми шанс

Мила, тъжна гълъбице,
кацнала на моя праг.
Знам какво тежи ти по съдба, сестрице,
не тъгувай, може да изгрее слънце пак!
Подслони глава под моето крило, поспи си! ...
1.1K 18

Разговор между поети

Разговор между поети
– Хей, приятел!
Че издател
търсиш чух?
– Найдох... – Браво! – ...
1.8K 5

Плетачка

Плетачка
Съседка вчера ме попита
що правя в тази зима мразовита.
Аз отвърнах, че от скука
ще плета на една кука. ...
888

Сънувам те

Сънувам те, когато пак те няма.
Изтривам те ядосано на сутринта.
Но не заздравява още тази рана,
която душата ми безжалостно гризе.
Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна, ...
1.4K

Нещо недоизказано...

Как мога да те загубя?
Ти ме поддържаш жива...
А как ще живея без теб?
Когато те няма?
Как ще си представя, ...
1.3K 1

Ако утре не дойде

Ако утре случайно не дойде,
ако зората деня не събуди,
как ще кажа обичам
на твоите очи - изумруди?
Ако утре остане си вчера, ...
1.6K 14

Колко съм голям

Колко съм голям
Ставам вече аз на 2 годинки,
колко съм голям,
вече всичко знам.
Сам аз правя пиш и ак ...
1.2K 1

Погубване

Погубване
Аз искам да бъда до теб!
Забравена даже да гния
в камък, отровно хладен,
ще усещам пагубна магия. ...
1.4K 3

До прозореца

На топличко съм седнал до стъклото
и гледам малките камбанки...
Изсипаните струи от небето,
от Бога падащите сенки!
Довчера тук бе знойно лято. ...
601

Първи монолог на клоуна

ПЪРВИ МОНОЛОГ НА КЛОУНА
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...
956 6

Нощна рапсодия

Мечтание нежно,
докосване тихо
в сатенено бяло
с аромат на жасмин.
Потрепващи клепки ...
965 18

Нестинарка

Под кръстовете се събира прах
от вярващи, издъхнали на кладата.
Пред новата ми вяра, с поглед плах,
изплашена тук коленичи старата.
На колене не мога да се моля ...
1.1K

На сутринта

Ти тръгвай, аз ще си запазя спомен,
откраднах си го тихо сутринта, когато мислеше, че спя.
Аз прощавах се със любовта всеки път.
Не съм момиче, малко по-вече жена.
Ще събера остатъка от празната кутия фасове, тъга. ...
1.1K

Ноември

Безкрайни ноемврийски дъждове.
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
795 4

* * *

осъждате мен,
а криете
зад фалшива праведност
дребнавите си дребни душици,
осъждате моето щастие, ...
704 2

Това може ли да се нарече любов?

Бавно отминават дните
и нито вест от теб не достигна
до мен.
Дали е любов, или съдба,
вече не знам? ...
979 2

Взрив

Взрив
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел; ...
807 2

Жасминови шепоти

Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна
в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина
ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна.
Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина. ...
1.6K 1 22

Разговор с теб за любовта

(и на 20, и на 40 винаги е едно и също - казваш)
не
всеки път е различно
все по-тесен e первазът ни под краката
все по-страшно се вие свят ...
794

С Лукавия

С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
1.2K 2

*** Да имах сили...

***
Да имах сили,
щях луната да сваля,
та нощем да ти свети –
да не бъдеш сам. ...
968 5

Там

Отнема им дни
да посветят
своите слова
във вечна мелодия.
Аз съм тук и сега, ...
1.7K 2

Необятна

Необятна
Пребродих жаркия ти зной,
пустини ледени и тихи острови,
но пак съм пленник, пленник твой…
О, толкова си необятна, Господи!
1.1K

* * *

Тя бликна внезапно и бързо преля
в сърцето с онази живителна сила,
с която единствено топла сълза
най-обично чувство би сътворила!
Такава любов дава силни криле! ...
1.4K 5

Тишината

Тишината
Когато залезът спусне нощта,
тишината пристъпва тъжно-самотна
и топло-копнежна като сълза
се стича в есенната нощ. ...
727

Отново чувствам се щастлива

Светлината в мрака ме облива
и започвам пак да те сънувам.
Отново чувствам се така щастлива,
безмълвно спирам да тъгувам.
Но вярата нахлува в мене като призрак ...
1.2K

Но дали сме образ недовършен?

Но дали сме образ недовършен?
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...
691

Към бъдещите космонавти

Правилната дефекация
изисква
гравитация.
В орбита, използвай
вакуумизация. ...
1.2K 2