Стихове и поезия от съвременни български автори
Без Теб
прилежно ги нашарих
във всички наши цветове –
червеното на погледите разменени
лилавото на страстните ни нощи ...
Този свят
епохи и култури.
Така несигурен е
този свят...
Връхлитан от отрови ...
Насаме с луната
От гърлото на мрака над земята
небесен вятър страховито свири,
дърветата ръце за помощ мятат
и храстите залягат по баирите. ...
* * *
щом не трепва нищо в теб
за мен,
щом всичко е свършило, изчерпано,
щом от това все повече боли ме, ...
Вълк-единак
Тихо е. И Бяло. И студено.
Вълчето сърце вледенено
копнее за топлина.
Вие от самота. ...
Тигрите от Бистрица
с краката топката прегърнал,
ти - побелял политически водач,
на шейсет години да риташ мач,
даже футболист на годината стана, ...
Бяла легенда
Пак снега светът навън затрупва,
студ рисува по стъклата скреж,
огънят в камината припуква-
вие вятър леден и зловещ... ...
Миг свобода
който врича мечтите ми в стихове…
Аз съм твоя със всяка изтрита сълза,
щом без теб в мен е дяволски тихо.
И безмълвно…Почти като свършил живот… ...
Сърце
далече, далече - след тази гора,
жена, със която, дори и в пустиня,
ти, никога няма да търсиш вода?
И също очаква, теб нощем сънува, ...
Брадърска съвременност
О, Хан Нови,
Пристан моментен на простотията вечна,
покрив на някакви низки особи
и релацията между тях безчовечна. ...
Той не бе измислен
Намерих го, когато не очаквах –
мъж, отдавна минал трийсетте,
с прежулено сърце от вятъра...
С ръце като разпалено огнище ...
Най-отровната цигара
Тишината е приспала
коловози и перони.
Във окръжност потъмняла
спря стрелка секундите да гони. ...
Жена и Воин
и воин и лък,
и път насреща им с рани.
Кого ли днес ще победят
и кой, кого с обич храни? ...
Вяра
не ме плашете с липсата на избор -
денят се ражда, въпреки нощта,
и в сухата пустиня бликва извор...
Не вярвам в лоши хора и съдби. ...
Бледолунна соната
а самата Луна пак висù над мен
и разбива със памуче тишината -
памучетата, знаеш, са проблем.
С памуче и душицата ми взимате. ...
Ако срещнеш...
Ако срещнеш спомен за любов,
остави го - нека те подмине.
Мислиш си, ще те познае, но...
по-добре върви. Върви, не спирай. ...
С очите на неделната любов
оглеждам този свят, болезнено красив
и светлосиньо чувство душата ми разделя
на две: написан и неписан, ала сънуван стих.
Написана е сякаш добрата ù пол'вина. ...
Простих си
Не виждах до мене приятел.
Стоях във калта и чувах смеха
на ума ми - безверен предател.
Сърцето ми в плаха надежда се скри, ...
***
защо тъй силно биеш?
Поспри, почини си.
Не се ли умори?
Не бушувай толкоз. ...
Искам да заключа своя път
не когато вижда му се краят,
не преди съвсем да изгоря,
себе си когато разпозная.
Искам да заключа своя път. ...
Под платното
Пресича бавно есенните хълмове по билото
животът ми със старата каруца,
издува вятър като корабно платно чергилото,
въртят се колелетата, скрибуцат... ...
Лаври и сплетни
ще влезем ли
във папките на времето?!
Или пък ще изчезнеме
като мираж... ...