Поезия

253,1 резултата

Завръщане III

Колко пъти се спущах замислен и тих
на душата по слепите улички тесни
до оная сумрачна светая светих*,
пълна с древни скрижали
и бъдещи песни, ...
672 4

Бяла нежност

Бяла нежност
Бяла нежност, нажежена
от целувките на слънцето,
родила се,
за да ме прегърне ...
672

Броня

Броня
Бронята, с която съм навлечен,
е моят начин да се скрия от света,
но не с рицарски доспехи съм облечен -
обгърнат съм със... самота. ...
2K 1 2

Ябълка

Казват, че съм хубава, но мене
змей Горянин тъй не ме открадна,
бях девица, чаках го до време,
ала тясно е в моминска пазва.
Пазиха ме да ме не посегне ...
1.5K 1 11

Моята поука

Сърцето ми два пъти бе разбито,
но това научи ме какво бе обич,
защото с душата си усетих
какво е радост, а в същото време и тъга,
колкото силна и колко слаба мога да бъда, ...
957

* * *

В синевата завинаги,
каквото е било,
отдавна е забравено,
очите ти омагьосаха и тъжно заплакаха,
и сега - ...
530

Кръговрат на мирогледа

Като сянка буреносна
песимизмът в нас нахлува
и самочувствието ни просва,
а самочувствие не се купува.
Сигурно ще дойде време, ...
697

На ръба на нощта

На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...
1.4K 3

Лъжа

Спести си сълзите,
може да ти потрябват някой ден,
не ги хаби за мен,
аз
не ...
847

Сиви стихове за сиви дни.

До колко работиш?
Защо го правиш?
Защо теглиш хомота?
Защо не знаеш след себе си какво ще оставиш?
Защо си роб по време на живота? ...
907

[Не]липса

[Не ми] липсваш,
[не ми] липсваш [ни] за миг.
Но прости, че те желая
и че ти простих, прости.
Но вече [не] ми липсваш ...
965 1

Малка, нощна...

Аромат на борове...
И една малка, нощна...
Ще влезе ли някой през тесния процеп,
за да си вземе звезда – за ,,довиждане”?
Ще пусне ли джаза във своите сънища... ...
690 1

Далече от теб

Българийо,
това ми стига!
Вечер, в почвата ти плодородна, пръстите си да заровя.
И да се преборя.
Сутрин на изток да погледна, лъчите твои жадно да погълна. ...
704 1

Веднъж така се бях разпял под душа

Веднъж така се бях разпял под душа –
не ме е еня кой отде ме слуша.
Звъни се, аз обаче не излизам:
отключено е, който е - да влиза!
Съседката вратата ми отвори, ...
804 3

Художникът, мравунякът и гробът на кучето

Завърши в татуирана тишина
и тежко дихание
Пролетта му посади минзухари
Зимата - галон ирландско
Сега спи до цинковите си ...
1.1K 4

Раят

Когато някой
стъпва тихо
по земята,
когато идват
радостта и свободата, ...
583 1

Пълнолуние

Не се сбогувай.
Днес е пълнолуние.
Луната ще те сграбчи
с ярки длани...
Пропуква се небето от усилие ...
885 5

Лунната соната

Паяжина тънка от сребърни лъчи,
луната бялата пътека озарява
и двама с теб, изгубени в мечти,
се носим леко, а нощта ни поздравява.
Звездите загадъчно ни се усмихват, ...
762 1

Любовно суеверие

С терзания поливах чувства...
От тях поникна нашата любов.
Израсна и разцъфна цяла-
запълни чак и хоризонта нов.
Откъснах всичките цветчета. ...
623

Спокоен сън

Спокоен сън
Снощи сънувах сън, хубав сън.
Господ застана пред мен,
с някакъв блясък бе озарен,
но видът му бе замъглен! ...
914

Ах, тези мисли!

Ах, тези мисли!
Спомени обгръщат като с роба
- нашите сърца, тела, души,
тайничко притеглят небосвода,
мисълта по-малко да се утеши! ...
632 1

Усетих студ

Усетих студ и... лятото изстина!
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?! ...
910 10

Мъжките сълзи...

Кой каза, че не плачат
мъжете с очи?
Не ронели сълзи!
Те твърди са били
като гранитени скали. ...
963 3

Щурчета сред бетонни полета

Посвещавам на Ванина с обич!
Чувам хор на щурчета, запели
от градинката малка пред входа:
неуморни, решителни, смели –
дръзки късчета „чиста” природа! ...
1.1K 2

Бащите са незаменимите мъже

Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах
и извървях небесните маршрути.
А днес се припознах. Така направо, ...
979 5

Рухнаха преградите

Рухнаха преградите!
Събори ги чукът огромен
на моето ръждясало сърце.
Пред мен стоиш - едно мечтание -
със аромат на сутрешно кафе. ...
1.3K 17

Не искам да мисля за тебе

Бавно пада мрак и нощта
спуска се тъжно пленена,
уморена напевно шепти
как не искам, а мисля за тебе.
С болка заключвам сърцето си, ...
1.4K 29

Люлчина песен

Синът ми спи
и зайче плюшено прегръща,
усмихва се на нещо свое във съня
и тъй във ангел се превръща,
готов да сбъдне нечия мечта. ...
734 1

Отрова

Днес казваш ми, че ме обичаш,
но утре се отричаш,
ти си монета двустранна,
за мен тъй неразбираема.
Играеш игри с истински чувства, ...
1K

Не искам много

Не искам много, толкоз малко искам,
отново да събудя пеперудите,
по тялото ти нежност да разплискам
и да сме луди, толкоз луди...
Не искам много, само да усетя ...
1.5K 11

Добър вечер, моя неземна Мечта!

Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добре си дошла в моята стая.
Искам да ти кажа истина една.
Просто поседни, а аз ще ти разкажа. ...
897

Животът, дъхав и суров

Когато някой ме рани,
сломен изглеждам, отстрани
ще си речеш: каква печал
тоз странник в шепа е събрал
през смутните житейски дни. ...
1.1K 8

Нучи ме!

Един-единствен ден ми подари,
една целувка, па макар последна,
една надежда за прекрасен миг,
закотвена във погледа безбрежен!
Вулгарно наречи ме Клеопатра, ...
1.6K 6

Според котките

В това небе няма облаци, така е недовършено.
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо. ...
1.1K 2

Човекът зад теб

Идва денят на моя неочакван край,
но дори и мъртъв, пак теб ще любя,
и въпреки че любовта ми беше рай –
смъртта прави всичко да те загубя.
Когато от реалността бъда заличен ...
700 1

Седем дни

Във Неделя съм чиста и истинска.
В Понеделник политам насън.
Вторник: смело измислям си приказка.
В Сряда нещо ме тегли навън.
А Четвъртък ме сварва замислена. ...
502

Самотно кафе

Без теб се събудих, а утрото стене.
В поредна нощ ти ми преброди съня.
А после отвя те глух вятър от мене...
Самотно кафе ми сервира денят...
Застла край мен облаци – тихи копнежи ...
1K 5

Спомен за село Червен

СПОМЕН ЗА СЕЛО ЧЕРВЕН
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой. ...
615 1

Златоград

Златен си от светлината,
дето всяка къща я отлива,
а свещта, запалена в душата,
по е скъпа даже от огниво.
Златен със моми красиви, ...
994 1

Поляната

Вода и огън,
нощен вятър, китари.
Звезден небосклон.
630