Стихове и поезия от съвременни български автори
Незабравима среща
в морето перли и корал
в сушата роса и дъжд
в дъжда подслон и стряха
в бурята покой ...
* * *
времето не може никак
да върне нищо,
вече сме различни,
времето не може да спре ...
Притча за птичката и клетката
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
Ежедневие
Като на шега обидиха ме снощи,
пътувайки с тролея към дома,
но аз преглътнах – не казах нищо,
само си помислих: от нерви е това. ...
Хайку
подгонили вятъра -
търсят реката.
***
Орелът разсече ...
Събота
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него, ...
Боговете ще кажат...
Керванът на годините минава.
Старея.
Но старее ли сърцето?
Душата може ли да остарява? ...
Закъсняла обич
Животът закъснял с бързи стъпки
иска да се добере до мен.
Да забравя, да отхвърля предпочита
отминалия в безкрая ден. ...
Социални проблеми
Пълни са те с имоти.
А клошар на улицата стои.
Бедният, няма какво да яде. Плачи!
Редно ли е хората на труда да мизеруват ...
Ти си тръгна...
и превърна се просто в Силвана, аз си останах вятър студен,
ти си тръгна от мен разпиляна, аз останах от болка сразен
и нарекох те просто измама, а моето Чочи бе преди ден!
Ти си тръгна от мен като вятър, разпиляващ надежди безброй, ...
Завръщане
Върнах се – смутен, объркан, гузен.
На колене съм готов да падна.
Тон вина след себе си тътрузя.
Не, не ме отпращай безпощадно. ...
Ромео да съм не умея!
Боже мили,
как сега да гоня тия рими,
как сонети да творя? Не мога!
Той поет роден е с дар от бога! ...
Здравей, страннико, с усмивка блага
дойде да ме спасиш от самотата?
Защото примката се бавно стяга
и леко аз потъвам във тъгата!
От мъката ръцете са сковани ...
Бори се
но вярата ми в живота не ще поробиш.
Не ще ме убедиш, че надежда няма
и че нищо не е важно.
Бори се, наранявай ме с думите си, ...
За смъртта
мила моя с прекрасни очи,
аз ще гния в земята
докато се в земя преобразя.
Ти за мен недей тъгува ...
За теб, любов
Не ме мрази, не питам иронично, все пак била си в моето сърце.
Питам просто за да зная, да се смея ли, да плача ли със теб,
да проклинам ли на твойта връзка края, тъй, както ти прокле ме занапред?
Прости, любов, не те и обвинявам, прос ...
Миниатюра
Сто взривени слънца
от една сълза.
В пътуване към себе си.
Starkmaster (Ванко Николов)
Лятото си отива
Ей, лятото си веч отива!
Пристига щедра есента,
със дреха пъстра и красива,
но носи ни тя нам тъга. ...
Не мога да говоря тази вечер
Душата ми се пълни с тишина.
Заглъхнаха отколешни кроежи
за хиляди объркани неща.
Сега се виждам малка, но красива. ...
В топлото море на твоите очи
Грабнал в миг смеха, ветрецът южен
волно с ято щъркели кръжи над нас
в небосвода слънчев, теменужен!
Въздухът горещ мирише на море, ...
Открит урок
Госпожица Петрова, учителка отскоро,
изправена пред черната дъска,
открит урок провежда, изнервено говори,
изпуска тебешира от ръка, ...
Там
твърде късно мене ти...
И усещам, липсва нещо,
че любов да се роди...
Може би така съдбата ...
Какво направихме...
„Ах, какво направихме!
Кончето забравихме!”
„Хамлет”, ІІІ д. 2 сц.
Какво направихме с живота си? ...
Безсънна е нощта
В мисли разни
Даже бесни ний се губим
В пагубност дори
Кожата нежна ...
* * *
в твойта въртележка.
Не ме издигай
много нависоко.
Ще се превърна ...
Герой
но когато настъпи мигът на последния бой,
слабите стават силни, а силните викат отбой.
Когато си там, където тревата замръзва от омраза
и въздухът се цепи от гняв, ...