Стихове и поезия от съвременни български автори
***
удари ме силно,
че на старини
ума си изгубих.
Но как да споделя това? ...
Даденост
само любовта остана в сянка...
Прогони я като поредната жена,
държа се с нея като със държанка!
Не ù повярва, взе я за фалшива, ...
Жертвоприношение
Добър вечер, страннико късен. Влизай бързо,
не слушай вратата, че съска. Гребни
тая пепел от ъглите – като дим от цигара,
с черен нокът пиши в календара: осъден. ...
Равносметка
Исках целия свят да обгърна,
да помогна на всеки в беда.
И раздавах се аз все за бъдното,
а не виждах свойто сега. ...
Идваш ли?
Ще ме погалиш нежно с ръка
и вече няма да искам да бягам,
а ще се гоним двама в снега.
Идваш ли? Ставам нетърпелива. ...
И бялото понякога боли
когато е налегнала тъмата...
Най-белите са нейните очи,
сред всичките дървета във гората.
Но кой познава брезовия плач ...
Приятелят
не се предлага и по каталог.
Ако е истински – той нищо не ти струва,
ако фалшив е - не ще ти стигне доживотен влог.
Той е ярко слънце в твоята планета, ...
Пожелание
на гърба си
сто лета и зими,
да съм изтъркал вече
прага на света, ...
Утре
Вън духа зимен вятър, зима носи,
вън леден дъжд по клоните вали.
Под тоя дъжд душата скита боса
и всичко в мен е свито и боли. ...
Импресия за огъня
Обичам вечерите до огнището.
Огънят и онзи невероятен пукот,
когато пламъкът шепне на дървото.
Усещане за топлина и уют. ...
Само миг, в който пак да те има
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата ...
Игра на сенки
набързо скицирана и безплътна
от хиляда години обикалям
градината на твоите мисли.
Харесвах аромата ù на неузряло ...
Нарцистично
в шелфа на мътен океан.
Имам си само безсилие.
Искам да имам свобода.
И съм издъхваща птица ...
Дует
в късния следобед на деня,
над хълмове и къщи - в сивотата
на тази нощ, а ти лежиш сама...
Като следобед, слязъл в залеза, ...
Игра на облаци
нахлузили фанели бели,
на които няма номера.
Едва полувремето вечерно
ще покаже ...
За някой
Беше отдавна и ние бяхме деца.
Деца, които бяха неопитни в любовта.
А ти ме отблъсна.
Грубо и безчувствено. ...
Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен. ...
Легенда за Калиакра
на Корнелия
На фона на залеза странно разпален
изваян е белият твой силует-
пред близката нощ образ тъй нереален, ...
Поета и звездите...
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...