Стихове и поезия от съвременни български автори
Черните очи
Черните очи... Две черни бездни.
Няма път за връщане оттам.
В ада им прокълната ще чезна
и ще гина във властта им, знам. ...
Без него
безумно романтична поетеса.
В живота претърпявала обрат,
затуй решила да смени адреса.
Решила да започне отначало, ...
Архангелско недоизказано
Вълци вият в кръвта ми.
Жените са с черни забрадки
и мълчат като камъни….
Свещичка само белее. ...
"уанрю"
безинфраструктурно пътуване към мъртвите
Стоя над листа си разстроен
За всичко ли в света съм крив?!
Аз знам, че съм човек достоен
и правя всичко със мотив!
Оглеждам се във Обществото, ...
Тишина
пронизва ми душата,
в разцвета на нощта
засенчва самотата.
Как тихо е и ясно, ...
Приятелството подлежи ли на износване?
Усмивки, неочаквано учтиви.
Приятелството подлежи ли на износване?
Днес наш'те цветни улици са сиви.
На стадиона днес е твърде чисто - ...
* * *
до лудост,
все някога ще спрем,
нека да се спираме,
все някога ...
Предателско сърце!
Прекрачваш границите на разума
и пак към него ме водиш ти!
Към любов, останала в мечтите,
и пак забравяш защо го остави ти!? ...
Летни празници
предвардили петлите първи,
и с гръб от грижите превит,
прекъснат ли момите върви -
годината на пръсти се изнизва, ...
На задушница
и от любовта им се роди
пенеста вълна́, а в мен детето
тича пак по мокрите следи
на отминалото време – ето, ...
Няма такава държава
Страната ни върви назад, не напред.
Ментета са явно политиците.
Бързат да ни лапнат париците.
Събуди се, племе заспало! ...
Липса
и търсят нечий шаблон,
във който да се приютят на завет.
За да избелеят.
Всеки път ...
Червеното
А огънят - сякаш изтлял...
Щастие - отдавна прокудено...
Мечтите - стават на кал.
Червеното... болка премрежена. ...
Искам го!
задавах си въпроса не веднъж?
Дали е джентълмен с букет цветя,
понесъл ги към своята жена?
Или пък някой бизнесмен... ...
Изрезка от древен свитък
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
Дивото зове
в смълчана нощ поляга светлината
по шията...
И в женските очи
се отразява нейната позлата... ...
Езерото
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.
Езерото незаспало. ...
Не-бе красиво
От прозореца ме на наблюдаваш.
Излез! Не ти ли стиска?
Излез да ми се наслаждаваш.
Скоро си отивам. ...
Первигилий
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене. ...
Любовта
Не беше ли тя вечната приказка?
Нея ли олицетворявахме с красивата жена,
покорила хиляди мъжки сърца?
Престана ли да съществува тази сладка болка, ...