Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Женско откровение

Моят свят е тъй малък –
и в сърце се побира,
разтуптяно и цветно –
там гнезди цял Всемира…
Не бъди с мен спокоен! ...
1.4K 2 26

Черните очи

На Д.
Черните очи... Две черни бездни.
Няма път за връщане оттам.
В ада им прокълната ще чезна
и ще гина във властта им, знам. ...
956 8

Мъжко око

Ти си тръгна от мен като лодка
от пристанище тихо в зори...
със веслата на плавна походка
се изгуби в солените дни...
...а косите ти вятърът летен ...
3.3K 1 21

Без него

Живяла някога във морски град,
безумно романтична поетеса.
В живота претърпявала обрат,
затуй решила да смени адреса.
Решила да започне отначало, ...
760 3

Архангелско недоизказано

Задуших се, Архангеле, от подавки.
Вълци вият в кръвта ми.
Жените са с черни забрадки
и мълчат като камъни….
Свещичка само белее. ...
729 5

Стоя над листа си разстроен

Стоя над листа си разстроен...
За всичко ли в света съм крив?!
Аз знам, че съм човек достоен
и правя всичко със мотив!
Оглеждам се във Обществото, ...
715 4

Сливане

Дъхът ми пъпли по гърдите ти напъпили
и сладък мирис гали сетивата ми.
Изпивам устните ти топли и изпръхнали.
Ръката ми потъва във косата ти.
И капчица по тялото девичо ...
1K 2

Тишина

Злокобна тишина
пронизва ми душата,
в разцвета на нощта
засенчва самотата.
Как тихо е и ясно, ...
794

Приятелството подлежи ли на износване?

Едно безсмислено, остатъчно докосване.
Усмивки, неочаквано учтиви.
Приятелството подлежи ли на износване?
Днес наш'те цветни улици са сиви.
На стадиона днес е твърде чисто - ...
1.2K 1

* * *

Нека да се гоним
до лудост,
все някога ще спрем,
нека да се спираме,
все някога ...
595 2

Тъмнина

Коя?
Тя е малко, крехко цвете
с жълтокафеникави листа,
сладки са ù плодовете,
свети ярко през нощта. ...
712

Някой ден

---
"Не искам и да знам какво купуваш,
но аз на този свят съм просто гост,
все някой ден ще трябва да пътувам..."
--- Валентин Чернев ...
1.1K 13

Виновна съм

Виновна съм
Виновна съм за всичко, не отричам.
Но прошка милостива не желая.
Грешах безумно в опит да обичам,
стаила в длани късчета от Рая. ...
1.3K 2 7

Предателско сърце!

Сърце, предател си!
Прекрачваш границите на разума
и пак към него ме водиш ти!
Към любов, останала в мечтите,
и пак забравяш защо го остави ти!? ...
1.1K

Летни празници

Сберат ли се на розобер честит,
предвардили петлите първи,
и с гръб от грижите превит,
прекъснат ли момите върви -
годината на пръсти се изнизва, ...
1.3K

Обичай ме без край

Обичай ме без край
и аз това ти обещавам.
Две сърца, два живота,
две съдби в една любов,
по-голяма, по-чудесна, ...
1.5K

На задушница

Вятърът се любеше с морето
и от любовта им се роди
пенеста вълна́, а в мен детето
тича пак по мокрите следи
на отминалото време – ето, ...
2.4K 2 20

Няма такава държава

Събудете се, драги българи! Привет!
Страната ни върви назад, не напред.
Ментета са явно политиците.
Бързат да ни лапнат париците.
Събуди се, племе заспало! ...
1.1K 1

Огън от стиховете си ще наклада

Огън от стиховете си ще наклада
Ако зная, че някой ден от мен ще си тръгнеш,
аз ще направя всичко... всичко, за да те спра.
Колко безумно обичаща съм, ти ще узнаеш
от стихове, които всяка нощ за теб ще творя. ...
798 1 6

Нежно цвете!

Събудих се в три
през нощта и
усетих топлина.
До мене спеше ти,
момиче на мойте мечти. ...
921 1

...

Защото днес сме болката
отляво,
стаена между спомена
за лято,
между кафето, между две цигари, ...
713 4

Липса

Думите въртят се в кръг
и търсят нечий шаблон,
във който да се приютят на завет.
За да избелеят.
Всеки път ...
705

Как спа нощес?

Как спа нощес?
След като луната се изключи...
влезе ли в съня си със финес?
Ходи ли във необятности далечни
сред пейзажи стряскащо красиви, ...
839

Червеното

Червеното... сякаш невидимо...
А огънят - сякаш изтлял...
Щастие - отдавна прокудено...
Мечтите - стават на кал.
Червеното... болка премрежена. ...
928 1 1

Искам го!

Какъв е истинският мъж...
задавах си въпроса не веднъж?
Дали е джентълмен с букет цветя,
понесъл ги към своята жена?
Или пък някой бизнесмен... ...
830

Без моя мил

БЕЗ МОЯ МИЛ
Днес мъката си да изплача
идвам тук, при теб, море.
По пясъка вървя във здрача,
заслушана във твоя тих напев. ...
1.1K 1

Обещавам!

Обещавам от утре ще бъда различна,
търпелива, добра и разбираща,
обещавам - ще вярвам на думи, на всичко,
само ти ще ми бъдеш пристан...
Обещавам от утре гнева си да крия, ...
2K 13

Изрезка от древен свитък

Каквото да разкажат мравките -
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
813 8

Обратното на болката е обич

Обратното на болката е обич
“Обратното на болката е друго.
Не знам какво е. И не го познавам.
Фортуна"
Обратното на болката е обич, ...
1.4K 7

****

Капризна беше нашата съдба,
капризна като глезена девойка.
Тя срещна ни и подари ни любовта,
а после ни наказа двойно.
Животът, като мъж под чехъл, ...
795

България не е просто моята Родина

България не е просто моята Родина,
тя е единствената майка на света,
родила гении- пазители на райската градина,
където вечно ще изгрява слънцето на любовта.
Щом нямам страх, за да ти се любувам ...
690

Дивото зове

С отблясъка на лунните лъчи
в смълчана нощ поляга светлината
по шията...
И в женските очи
се отразява нейната позлата... ...
745

есен

Щастлива пролет, знойно лято -
в спомените ми запалват весели искри.
Вивалди е огласял тези два сезона!
На прага ми е есента – дали и тя
ще е музика, която да звучи ...
980

Езерото

Събуден лист в зората трепва.
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.
Езерото незаспало. ...
874

Не-бе красиво

Дъжд съм- ноемврийски.
От прозореца ме на наблюдаваш.
Излез! Не ти ли стиска?
Излез да ми се наслаждаваш.
Скоро си отивам. ...
1.2K 1 1

Море

О, не за първи път, море,
заставам на брага ти,
и не за сетен път
те гледам възхитен!
Обичам аз романтиката вечна ...
857

Первигилий

ПЕРВИГИЛИЙ
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене. ...
784 2

Любовта

Любовта... не беше ли тя в основата на всичко?
Не беше ли тя вечната приказка?
Нея ли олицетворявахме с красивата жена,
покорила хиляди мъжки сърца?
Престана ли да съществува тази сладка болка, ...
997