Стихове и поезия от съвременни български автори
Облог
Търкалят се по стръмното мечтите ни,
за кой ли път не стигнали върха.
Зад подлите усмивки на страха
се правим на разумни и почтителни. ...
* * *
за пореден път
проверено
и отгатнато...
когато тръгвам, ...
Красива смърт
Колко красив е океанът!
Те сякаш се сливат на тоз остров самотен,
на тоз остров, на край света.
Толкова са красиви и сини, ...
Случайност или не
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи ...
И утре
Градът пак замислен разстила
есенни сенки от черна тъга,
а там, сред тях, се е приютила
сама и приведена стара жена. ...
Последен акт
В гримьорната избърсвам си грима.
Цигара в пепелника тръскам
и бързам да се върна във града.
... край морето!
Теория за невероятностите...
Не анализирай Мига!.. Изживей го!..
Аз
... Ще дойдеш ли в самотната ми вечер,
когато няма даже и звезди, ...
Мечтите ми
нахлуха като хали полудели…
Развихриха се, даже не попитаха
без тях как карах толкова недели.
И взеха, че нахално ми се случиха, ...
Венецът на живота
В жега жътвата привърши.
Пролетта от вчера си замина.
Есента листата кърши.
Златото от минали години ...
Малката Мелек
може ли да решим, че сме за някъде?
И когато страхът ни прегърне,
можем ли да питаме чрез нея –
Ти посочи ли стръмния път? ...
* * * * * * * * *
влакът просто се случва:
само възможност
пространство и време
търсено и намерено ...
В Кърджали
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...
Тук бе мравуняк истински от пъстри хора... ...
Сладко от смокини
на рафта дървен в старото мазе –
поставен там преди една година
от баба ми... Смъртта и нея взе!
Капачката с дантелка от хартия ...
Мъка за дъжд
Небето без облаче е над нас.
Под краката земята ни стене,
напукана, молеща без глас.
А хората Богу се молят, ...
Мечтание
С тебе пак се разминах...
Всъщност – беше ли ти,
или пак припознал съм се в мрака?
Все се взирам в нощта ...
Его
кован от непрестанни грешки,
и с устрем на един копнеж,
изгубил се в живот човешки.
По-силно си дори от мен, ...
Просто ще съм ничия
до края с теб ще остана,
ако потъваш вечер в очите ми,
а сутрин с усмивка за мене изгряваш.
Ако в мене виждаш небето, ...
Лъжци
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим ...
Мъжко писмо
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече. ...
Незабравима среща
в морето перли и корал
в сушата роса и дъжд
в дъжда подслон и стряха
в бурята покой ...