Светлина в Душата!
Живота ни е тъй устроен -
да търсимe, да вярваме във Любовта!
И всеки миг за нас да е достоен -
застанали пред огледалото на Съвестта! ...
Всеки път когато съм самотна,
от миналото спомени отключвам.
За мене е присъда доживотна –
себе си във него да заключвам.
Щом настоящето за мен е празно, ...
Запейте с мене - нощ безлунна,
ти, зимо, зла и безчовечна,
раздрана от войни плането,
за този, който слиза до сърцето ми.
Той идва да превърже раните ...
Ти си там, но не ми пука.
Какво ще направиш, за да повярвам отново?
Не ме касае вече за твоята любов.
Фантазията, тя те промени.
Когато се събуди звярът, ние всички бягаме. ...
Лятото си тръгна, ей така на шега
и крачейки босонога в пороя,
се изгуби в тая гъста мъгла,
предвещаваща белотата на зноя.
А споменът топъл, в мидичка скрит, ...
Ден, нагазил във дълбоки преспи.
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон – ...
Очите му в очите ù се спряха -
зелено, синьо - истинско море,
вълни от страст и нежност се разляха
от неговите в нейните ръце.
Потънаха. Небето се разтвори. ...
Бюджетът за тях ще е фаталистичен,
а те наричат го реалистичен.
Коланът пак ще се затяга.
Пак ще стигнем до просешка тояга.
Ами направо държавата да закриват. ...
Ще стигнат ли всичките земни реки,
когато, там в утрото лумне пожарът
и в сляпата ярост, ти Господ кориш,
затуй, че бил дал ти любовна отвара?
А после повярвал си в чувствата... Те, ...
Дъждът превърна се във мокър сняг
и в миг донесе зимна красота.
Покри със нежност влажната земя
като художник с вятърен замах.
Посипа леко жълтите листа, ...
Не, аз не знам какво е ревността,
но знам - насила няма да обича,
щом тропаш с крак и викаш: „Ха, така!
Сега те хванах! Някога се врича.“
Е, може някой и да е пророк, ...
С лъчите си и с душа от любов,
изгрявам все по-весел всеки ден,
а ти все така истински гориш,
повярвала, че няма друг като мен.
И с пулса си се любим страстно ...
Черна роза в сърцето си ще забода
вместо платче, което с времето ще избелее,
а аз не искам да забравя...
Да ми напомня за смъртта -
една любов останала да тлее. ...
През 1837 година, в един слънчев, юлски ден,
истински българин е роден,
Васил Иванов Кунчев се казва
и огромно влияние в историята ни оказва!
Карлово е градът му роден, ...
ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
Една завеса бисерна мъгла във сиво-синьо
драпира утрото и тежки дипли стеле
и хоризонтът като недовършена картина
се ражда трудно изпод бледите пастели. ...
Стръкчета вярност
Идвай понякога в моите сънища жадни -
както в началото, както в последния ден.
Всяка илюзия храни с надежди душата,
сякаш дърво разцъфтява сред зима край мен. ...
от тази любов няма да се излекуваш дълго
и дълго ще си мислиш за мен,
а аз ще живея със този спомен,
с който си мисля, че ще заменя това,
което няма да имам... ...
Гледах те, когато полетя,
как сияеха очите ти,
гледах те, когато спря и огледа се под себе си,
гледах как се радваш на дъжда,
гръм разсмиваше те даже, ...
Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна; ...