Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Танц на чувствата

Танц на чувствата
Този огън, който ме разнищва,
скътан там, в моето сърце,
този плам жадуващ, неугасващ,
моето сърце не покори. ...
710 1

Обичам всичките сезони!!!

Здравей, лято
Тази сутрин ме събуди
слънчев лъч един засмян.
Искаше да видя много
колко топло е навън. ...
823 1

Обличам те

Обличам те във капчица печал.
(Може би печална си красива?)
Очите ти кристали са от жал,
а аз съм крал, сгоден за самодива.
Обличам те с кора от портокал - ...
881 7

* * *

Денят е днес
Винаги казваме:
"И утре е ден..."
Винаги вярваме:
"И утре е ден..." ...
713

Омайна синя пеперуда

Омайна синя пеперуда
влетя във мойта мечта!
Кацна в нощта ми небрежно,
цяла седмица с мене се смя.
И една сутрин тя отлетя. ...
673

Облог

По „Фауст” на Гьоте
Търкалят се по стръмното мечтите ни,
за кой ли път не стигнали върха.
Зад подлите усмивки на страха
се правим на разумни и почтителни. ...
615 7

* * *

За последно...
за пореден път
проверено
и отгатнато...
когато тръгвам, ...
589

Красива смърт

Ах, какво красиво небе!
Колко красив е океанът!
Те сякаш се сливат на тоз остров самотен,
на тоз остров, на край света.
Толкова са красиви и сини, ...
794

Случайност или не

Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи ...
998 2

Поетичта стихия

На тиха уличка, в безумен град,
едно прозорче неуморно свети.
Зад него- скрито в огледален свят,
едно дете реди куплети.
И днес навън стихиите беснеят. ...
861 1

Съдбоносна среща!

Съдбоносна среща!
Съдбоносна бе нашата среща,
в Теб открих моя Свят, Любовта,
така неочаквана, нежна, гореща,
като стихия е в наш'те Сърца! ...
748 2

И утре

И утре
Градът пак замислен разстила
есенни сенки от черна тъга,
а там, сред тях, се е приютила
сама и приведена стара жена. ...
609

Сто години самота

"...
- Забрави ли го?
- Да!
- Не... Не си! Ако го беше забравила, щеше да попиташ: "Кой?"
...." ...
1.5K 1 2

Не тръгвай

Не тръгвай! Аз те моля всеки път.
Не устните, сърцето го повтаря.
Една раздяла е за мене бавна смърт,
една раздяла всичко в мен събаря.
Не тръгвай! След тебе рухва всеки мост, ...
747 3

Последен акт

Последен акт, завесата се спуска.
В гримьорната избърсвам си грима.
Цигара в пепелника тръскам
и бързам да се върна във града.
... край морето!
969

На триста процента...

Нека дълго те има, Господи,
че ми писна сама да си вярвам!
Да ме бесят като апостол. И
да ме грабят, подобно гарвани.
Да съм слънце из нощните сенки. ...
2.1K 1 23

Тъмнина

Сред облаци от хорска злоба,
сред тъй жестоките тълпи
върви един човек самотен
и крие своите сълзи.
А блъскат го отвсякъде, ...
520

Теория за невероятностите...

Теория за невероятностите...
Не анализирай Мига!.. Изживей го!..
Аз
... Ще дойдеш ли в самотната ми вечер,
когато няма даже и звезди, ...
747 5

Мечтите ми

Днес малко се уплаших от мечтите си -
нахлуха като хали полудели…
Развихриха се, даже не попитаха
без тях как карах толкова недели.
И взеха, че нахално ми се случиха, ...
1.2K 9

Венецът на живота

Лятото по календара мина.
В жега жътвата привърши.
Пролетта от вчера си замина.
Есента листата кърши.
Златото от минали години ...
613

Малката Мелек

Ако предположим, че ТЯ е тръгнала,
може ли да решим, че сме за някъде?
И когато страхът ни прегърне,
можем ли да питаме чрез нея –
Ти посочи ли стръмния път? ...
1.3K 3

Перо от Феникс

Не съм в различен свят, и ти не си.
В една галактика живеем с теб.
Сред необятната и звездна степ
по млечни пътища не ме търси.
Във синьото на облачната дреб ...
1K 1 12

Елегия

Благодаря Ти! С очите и техните сълзи
за туй, че отвори вратата на бездната.
И в тихия хлад на нощта с полусенките
ходиш по мокрите плачещи улици,
за да стигнеш до мен и моята нощ. ...
1.1K 1

* * * * * * * * *

на тази спирка забравена
влакът просто се случва:
само възможност
пространство и време
търсено и намерено ...
836

Първи

Нежни устни докосват други,
всичко започна така помежду ни!
Целуна едно дете,
което теб обичашe.
За пръв път усетила чужди устни, ...
690 1

В Кърджали

Излязох да се срещна в Кърджали с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...
Тук бе мравуняк истински от пъстри хора... ...
619

* * *

а сега аз умирам
не се раждам после светло
а само тихо гасна
защото някога
някъде ...
521 1

Нещо зловещо

Има нещо зловещо във тоя живот.
И не зная дали ще отгатна какво е.
Аз отказвам да видя, поела съм - толкова,
а обратният път е едничък за Господ.
Нещо бавно души ме с готовност за бой. ...
928 1

Сладко от смокини

Открих буркан със сладко от смокини
на рафта дървен в старото мазе –
поставен там преди една година
от баба ми... Смъртта и нея взе!
Капачката с дантелка от хартия ...
1.8K 1 18

Извинявай

Как трудно е да кажеш „извинявай”,
в очите гледайки човек.
Как трудно е да си признаеш
грешката, направена от теб.
Хора сме, безгрешни няма! ...
1.3K 1 1

Слабост

Слънцето успя да ме измами,
вятърът излъга ме в нощта.
Като прашинка нейде ме отнесе
и се присмя. ”Ти слаба си жена.”
Слабост ли е, че звездите ...
772

Първичен зов

Късно лято с аромат на наближаващата есен,
лист след лист багрят се в ярки цветове,
понася се навред позната, тъжна, но красива песен,
сътворена в минало далечно от самите богове.
В тази песен се разказва за рая тук на земята, ...
749

Мъка за дъжд

И днес дъждът ни отмина.
Небето без облаче е над нас.
Под краката земята ни стене,
напукана, молеща без глас.
А хората Богу се молят, ...
734 1 2

Като море, забравено на плажа

Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
896 1

Мечтание

Мечтание
С тебе пак се разминах...
Всъщност – беше ли ти,
или пак припознал съм се в мрака?
Все се взирам в нощта ...
940 7

Его

Отвътре удряш като меч,
кован от непрестанни грешки,
и с устрем на един копнеж,
изгубил се в живот човешки.
По-силно си дори от мен, ...
1.3K 1 15

За спомен

Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна... ...
941 2

Просто ще съм ничия

Ще бъда с теб сега и завинаги,
до края с теб ще остана,
ако потъваш вечер в очите ми,
а сутрин с усмивка за мене изгряваш.
Ако в мене виждаш небето, ...
782 4

Лъжци

Лъжата, казват, служи за добро
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим ...
2.1K 3

Мъжко писмо

Ти питаш, синко, как живея.
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече. ...
1.5K 10